3a мен

Роден съм в София през 1979 г. Основното си образование завърших в 41-во училище, а средното в Класическата гимназия. През 2002 г. получих бакалавърска степен по Политология, а през 2004 г. по Политически мениджмънт в Софийския университет. Бил съм стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“ и съм специализирал Политически умения в Нов български университет.

През 1999 г., заедно с група приятели създадохме Младежкия консервативен клуб, една от малкото организации, които запазиха духа си през всичките тези години.

През 2006 г. се ожених, а през следващите години съпругата ми ме дари с три прекрасни дъщери.

През същата 2006 г. департамент „История“ на Нов български университет обяви конкурс за докторантура, посветена на генезиса и предосвобожденското развитие на българския консерватизъм. Тази тема беше в пряка връзка с дотогавашните ми научни интереси и опити, явих се на конкурса и го спечелих. Така попаднах в една академична среда, която тепърва щеше да ме изненадва с един стандарт на научен перфекционизъм, твърде рядко срещан в българските университети. През 2010 г. защитих успешно докторската си дисертация и се явих на конкурс за главен асистент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет.

Спечелването на конкурса ме върна (след няколко години занимания предимно с История) отново в света на политическите науки. В момента водя курсове, свързани предимно с политическия маркетинг и мениджмънт, а също и с политическата история. През 2011 г. издадох основаната върху дисертационния ми труд монография „Раждането на българския консерватизъм“, през 2012 г. генеалогичното изследване „Династията на Срацимировци“, през 2014 г. още една историческа книга – „Истинската история на Видинското княжество“, а през 2017 г., заедно с любимата ми колега Ирена Тодорова последната си (засега) монография „Политическият консерватизъм“. В момента работя върху нова книга, посветена на еволюцията на европейската идея през вековете и бъдещето на Европейския съюз.

През годините съм минал през различни политически партии, с което не се гордея особено. С времето се научих да не обяснявам „защо“. Истинският отговор – че не аз, а партиите изменяха на заявените си принципи, рядко хваща дикиш. Това, с което се гордея обаче е, че никога не съм изневерявал на своите възгледи.

Политическите ми разбирания са консервативни – вярвам в свободата, но и в отговорността; вярвам, че отказът от християнските ценности обрича обществото ни на разруха; обичам България и вярвам, че в наследеното от предците ни се крие повече смисъл, отколкото в това, което можем да измислим днес; вярвам и в естествеността на неравенството, но също и в това, че обществото трябва да е солидарно с неоправданите си членове.

През 2014 г. бях назначен за парламентарен секретар на второто правителство на Бойко Борисов. На тази позиция срещнах много и интересни хора и се научих да уважавам държавната администрация.

През 2015 г. създадох теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly и го ръководех до 2017 г., когато главен редактор стана Ирена Тодорова.

През 2017 г. бях назначен за заместник-министър на образованието в третото правителство на Борисов, посочен от коалицията Обединени патриоти. Каква оценка ще си дам за това решение, тепърва предстои да видим.

Advertisements

2 Responses to 3a мен

  1. Иван Йорданов каза:

    „По тази причина след местните и президентските избори престанах да виждам смисъл в присъствието си в националното ръководство. Смятам, че като преподавател, като изследовател и като публицист, поне на този етап ще съм повече от полза на каузите, в които вярвам, отколкото с присъствието си във висши партийни органи.“

    Определено. Не зная дали политиката е изгубила, но студентите и българската наука спечелиха.

    Желая здраве и успехи!

    • Веселин Стойков каза:

      Написано от сърце. Пожелавам Ви успех!
      Аз също считам, както и се стремя да го правя, че е дълг на всеки българин да има активна обществена позиция. Стремя се да възпитам дъщеря си в този дух, стремя се да променя хората около себе си…
      Това е пътят, който трябва да поемем ако искаме да сме граждани на една малка, невероятно красива страна, обитавана от един народ, който за съжаление все още търси своя Път.
      Оптимист съм, когато виждам хора като Вас.
      Трябва да осъзнаем, че Свободата е състояние на духа.

      Поздрави,
      Веселин Стойков
      ––

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s