Либералните кръгове сменят парадигмата

vEvesti.bg През последните дни две медийни публикации показаха, че в либералните кръгове започва процес на промяна на парадигмата и явно предстои някои от основните им аналитични тези да бъдат изоставени. И докато в случая с Иван Кръстев, текстът му, публикуван в неговата редовна колонка в The New York Times е резултат от продължително изследователско търсене (отразено, включително, в наскоро излязлата му книга, носеща провокативното заглавие След Европа), то в случая с Даниел Смилов, неговата статия идва кажи-речи като гръм от ясно небе.

Забавното в случая е, че разсъжденията на двамата анализатори не се срещат за пръв път в българските медии. Всъщност от поне четири-пет години насам, въпросните тези развиваха група публични говорители, сред които нескромно поставям себе, а също и Ирена Тодорова, Нено Димов, Тома Биков, Тончо Краевски и др. (макар и на известна дистанция, същите тези развиваше и Огнян Минчев). През цялото време обаче, либералните медии и политическите им коментатори, подиграваха въпросните  концепции, докато явно авторитетът на Иван Кръстев не ги накара да ги припознаят.

Затова, може би не е лошо да припомним всичко онова, което говорехме през последните години под насмешливите либерални подсвирквания, а също и да направим някакви прогнози за напред, за да могат либералите да решат как да действат. Да ги приемат още сега или да изчакат някоя и друга година…

Първата теза, която някога формулирахме беше, че в момента сме свидетели на поредна промяна в природата на политическия консерватизъм, че християндемокрацията и неоконсерватизмът са в упадък и на тяхно място изгрява един нов консерватизъм, който нарекохме популистки, без да вкарваме негативна конотация в това понятие.

Обяснихме и, че знакът за равенство, който сме свикнали да слагаме между демократично и либерално вече не съществува (точно, както от поне век насам, не съществува и знак за равенство между консервативно и аристократично). Стигнахме още по-далеч с твърдението, че тепърва ще виждаме как либералните формации ще стават все по-антидемократични, т.е. ще търсят начини да ограничат ролята на „народа“ в политическия процес, тикайки нещата към някаква меритокрация или някоя друга форма на елитарна демокрация. И обратното, как консервативни формации ще стават все по-демократични и склонни да приемат волята на „народа“, наместо аргументите на „елита“. Именно това се случи с британската Консервативна партия и решението й да проведе допитването за Брекзит и да приеме резултатите от него. А също и с Републиканската партия в САЩ и решението й да не възпрепятства номинацията на Доналд Тръмп за президент.

Втората теза, която артикулирахме беше, че класическото разделение ляво-дясно вече е мъртво и на негово място се отваря нов политически разлом между либерали и консерватори, който изправя едни срещу други именно консервативните популисти и либералните елитисти. От това твърдение следваше, че доскорошните леви и доскорошните десни ще се окажат с изгубена идентичност и ще трябва да решат, в коя част от пространството са. Кливиджът ще мине през досегашните политически формации и общности и от тях ще останат жизнени единствено тези, които са адекватни на новата среда.

Смешно е да се припомня, колко подигравки отнесе преди няколко години тази прогноза. Постепенно обаче се оказа, че в политиката действително се случват промени и мажоритарните избори (при които тенденцията е най-видима) в Европа и САЩ неизменно противопоставят един срещу друг консервативен популист и прогресивен елитист – Тръмп срещу Хилъри Клинтън, Норберт Хофер срещу Ван дер Белен, Марин Льо Пен срещу Еманюел Макрон…

Третата теза, която публично защитихме беше, че новият политически разлом в Европа и света, неизбежно ще предизвика и край на либералния консенсус. Формулирахме тази теза далеч преди тя да стане част от мейнстрийм-говоренето за политика. Обяснихме, че това не означава, че либерализмът ще изчезне, а просто че вече ще има два алтернативни политически полюса и само единият от тях ще е либерален. И че бъдещ политически консенсус ще се появи едва в резултат на съперничеството между тези две различни визии, победата на едната от тях или евентуално от тяхното синтезиране в общ проект.

Четвъртата теза беше, че в Европа, един от естествените носители на новия консерватизъм са т.нар. крайнодесни партии. И че всъщност те не са „фашисти“, а автентични консервативни говорители на антилибералната реакция в Европа. Именно по тази причина, в серия публикации и публични дискусии оспорихме, дотогавашната политика на партиите от ЕНП, панически да отказват коалиции с радикалните консерватори. Предупредихме, че по този начин се създава лош модел, който дели партиите не според идеологията им, а на про- и антиевропейски. Което в резултат разрушава европейския консенсус и превръща европейската интеграция в кауза единствено на системните партии. Прогнозирахме и, че ако тази тенденция продължи, ще се стигне до драматична смяна на политическите елити, която вероятно ще засегне целия конструкт на обединена Европа.

Имаше ли някаква алтернатива?

Да и я предложихме – системните играчи в Европа да приемат национал-популизма като консерватизъм и да започнат да партнират с него като с легитимен политически фактор. Прогнозирахме, че едно такова интегриране на десния популизъм в европейския политически мейнстрийм не само би „цивилизовало“ крайната десница, но и ще гарантира по-нататъшната европейска интеграция без която нито една европейска страна няма да остане значим субект в глобалната политика.

През 2014 г. посочихме като основна грешка на коалиционната формула, отказът на ГЕРБ да влезе в реална коалиция с тогавашния Патриотичен фронт. А през 2017 г. застанахме твърдо зад изграждането на коалиция между ГЕРБ и Обединените патриоти, която виждахме като важен експеримент, който да докаже на традиционната европейска десница, че този път е правилен. В крайна сметка, след като  нито една от мрачните прокоби за това, до какво ще доведе участието на българските патриоти във властта не се сбъдна, днес виждаме как Австрия се готви да направи коалиция по същия модел. И как либералните анализатори най-сетне забелязаха процеса, дефинирайки го като стратегия на „нормализация”, алтернативна на стратегията на „радикализация” от страна на европейските елити по отношение на национал-популизма.

Важно е да се отбележи, че всяка от горните концепции беше артикулирана или едновременно, или дори изпреварващо (в повечето случаи) спрямо повдигането на същите теми от най-авторитетните политически наблюдатели и медии в света. В България обаче либералните анализатори неизменно преминаваха през три фази в дебата, доколкото въобще го имаше… Първо – правеха се, че нищо не са чули; второ – почваха да подиграват тезата и да я наричат „глупава“; трето – агресираха срещу авторите й и ги заспиваха с обиди и етикети (любимото „фашисти“); и четвърто –  в крайна сметка я приемаха.

Оттук нататък, вече няма да говоря от името на други колеги, а само от свое. И ще предложа своята прогноза за следващите години, за да могат либералните анализатори да изберат, кога точно да се присъединят към нея.

Петата теза, която тепърва ще се доказва е, че трансформацията на крайната европейска десница в консервативна ще доведе и до още една промяна. На мястото на старомодните национализми, но не разрушавайки ги, а надграждайки над тях ще се появи нов паневропейски патриотизъм (или цивилизационизъм, както наскоро Foreign Affairsвраждебно го нарече). Всъщност, кога за последно сте чули полските или френските „националисти“ да говорят срещу Германия, унгарските срещу Австрия или българските срещу Гърция? Или може би сте чули някой да издига иредентистки лозунги за Велика България, Велика Унгария или Велика Франция…? Няма и да чуете. Защото противници на днешните „националисти“ не са другите европейски нации, а мигрантите-мюсюлмани и още повече либералните елити, които отказват да приемат простичкия факт, че Европа има граници.

Всъщност, при трансформирането си от националистическа в популистко-консервативна, крайната десница някак неусетно се пребори и със своята „детска болест“ – антиевропеизма. От брекзит насам, почти няма консервативен или националистически лидер в Европа, който да говори против европейската интеграция. Нито позицията на Орбан за миграцията е евроскептична, нито тази на Качински или на Курц. Всъщност всички те предлагат общоевропейско усилие за прекратяване на миграцията и за охрана на външните граници на Европа, в противовес на някогашната линия на Меркел и на собствената си, неизбежна по онова време, политика на издигане на огради между отделните европейски държави.

Това е новата картина. Днес вече има два проекта за Европа. Един либерален, който се опира на европейските бюрократични елити и приема Европа за мултикултурна общност, с размити външни граници. И един консервативен, който експлоатира реакционните чувства на европейските нации и приема, че достиженията на Европа са резултат, преди всичко от нейното християнско наследство, а границите й са естествени и трябва да бъдат отбранявани.

И накрая, шестата теза… Ако (както очаквам) консервативната визия за Европа успее да надделее, през следващите години предстои да видим не само как „евроскептичната“ десница се превръща в истинския двигател на европейското обединение, но и как либералите, неочаквано за самите себе си, ще се превърнат в противници на европейската интеграция. Първите сигнали в тази посока прочее вече са факт – усилията на либералния френски президент Макрон да наложи визията си за Европа на две скорости и идеята на немския социалдемократ Шулц, през 2025 г. половината европейски държави (които не приемат неговата идея за федерална конституция) автоматично да напуснат съюза.  Най-яркият знак обаче дойде от злощастния каталунски левичар Пучдемон, който малко след провала на опита си да отцепи страната си от Испания, призова Каталуния да направи референдум и за членството си в Европейския съюз, наричайки го клуб от излишни държави.

Реклами
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s