Коалицията ГЕРБ-Обединени патриоти възкреси двуполюсния модел

vEvesti.bg Докато напускаха залата на Интер Експо Център, повечето делегати на провелия се в неделя пореден партиен конгрес на ГЕРБ обсъждаха главно модерната сцена и специалните светлинни ефекти. Сякаш между другото, по-скоро като резултат от злободневна конюнктура, отколкото от дълбок анализ и визия за развитието на политическото пространство, премина най-важната новина от въпросното събитие – резолюцията на ГЕРБ, в която буквално се казва, че партията никога няма да се коалира с БСП.

Какво всъщност означава това?

Означава много… На практика с този акт, четвъртият редовен отчетно-изборен конгрес на най-голямата политическа партия в България, сложи край на цяла глава в най-новата българска история и отгърна началото на нова.  Или ако щете – ни върна няколко страници назад, към добре познатия ни двуполюсен модел на 90-те, разбит през 2001 г. от завърналя се екс-монарх.

Именно завръщането на царя постави началото на поредица от събития като разцеплението на СДС, създаването на Тройната коалиция и появата на ГЕРБ като поредна антисистемна алтернатива de facto отново в центъра, които в крайна сметка напълно разградиха политическия модел на Прехода. Всичко това удивително съвпадна с една общоевропейска тенденция на идеологическа конвергенция, при която политическите граници изгубиха предишното си значение. Черешката на тортата беше поставена при второто правителство на Борисов, когато политическите наблюдатели станаха свидетели на нещо, дотогава смятано за невъзможно – последните острови на автентичния антикомунизъм СДС и ДСБ да влязат в управленска коалиция с най-ретроградната част от бившите комунисти – АБВ на Георги Първанов. Паралелно, влиятелни кръгове и личности в БСП, подготвяха почвата за евентуална голяма коалиция на ГЕРБ и БСП по германски и европейски модел…

Някъде по същото време обаче,

политическото махало в Европа невидимо беше започнало да се движи в друга посока.

Старите полюси действително бяха изградили консенсус някъде на територията на политическия център, но в периферията довчера маргинални формации започнаха да трупат бърза политическа популярност. Конвергенцията се беше сменила с дивергенция и изведнъж крайностите и полярното политическо говорене започнаха да стават модерни. Доналд Тръмп срещу Хилъри Клинтън, Норберт Хофер срещу Ван дер Белен, Марин Льо Пен срещу Еманюел Макрон… мажоритарните избори неизменно противопоставяха един срещу друг консервативен популист и прогресивен елитист, показвайки че политическият кливидж се е върнал сто години назад. И наместо между леви и десни, битката за власт вече се води между либерали и консерватори.

Налагането на либерално-консервативния разлом в Европа, удобно съвпадна с две ключови промени в политическия пейзаж в България. Първата промяна тръгна от електоралната смърт на т.нар. „стара десница“, освободила терен вдясно от ГЕРБ, в който активистите на Бойко Борисов смело започнаха да нахлуват, придобивайки черти по-скоро на дясноцентристка, отколкото на центристка политическа сила. Втората промяна се състоя в крайнодесния спектър, където националистическите формации започнаха впечатляваща метаморфоза като последователно се обединиха, ребрандираха се като патриоти (а не националисти), издигнаха се до трета политическа сила, бяха припознати от европейските консерватори и най-важното – почти напълно изоставиха антиевропейската си реторика.

Всичко това измести Обединените патриоти достатъчно в посока към центъра,

превръщайки ги от крайнодясна в консервативна политическа сила.

Така, сеизмичната политическа среда оформи невиждан от 2001 г. насам десен полюс, включващ една дясноцентристка (ГЕРБ) и една дясноконсервативна (ОП) политическа сила. Закономерно, след предсрочните парламентарни избори, двете формации увенчаха този процес със създаването на управленската коалиция.

Не би било пресилено да се каже, че съюзът между Патриотите и ГЕРБ придоби значение, отиващо далеч отвъд границите на България. Причината – по принцип в Европа от десетилетия се гледа с недоверие на крайната десница и се полагат гигантски усилия тя да бъде държана извън властта. Резултатът от тази линия, разбира се е лош, защото се създава биполярен модел, разделящ политическото пространство не идеологически, а на про- и антиевропейски сили. Което неизбежно превръща обединена Европа в кауза единствено на системните партии и разрушава европейския консенсус, с всички произтичащи от това последствия. Обратната линия – вкарване на десните във властта и използване на енергията им за да се даде нов тласък в изграждането на европейската инфраструктура, също има своите защитници. Със създаването на третия кабинет на Борисов, този модел започна да се изпробва в България, до момента изглеждайки по-скоро успешен и повличащ крак в други страни като например Австрия.

Освен, че оформи окончателния облик на новия десен полюс в България, коалицията ГЕРБ–Патриоти,

започна да чертае и контурите на левия спектър.

Защото докато едни влязоха във властта, извън управлението останаха други две политически сили, с не по-малко ясен идеологически облик – лявата БСП и либералната ДПС.

След изборите всяка от тези две политически сили беше принудена да се раздели със свидни политическите илюзии. БСП с надеждата, че ще може да управлява в някаква антиевропейска коалиция с Патриотите или в краен случай в европейска с ГЕРБ. А ДПС, че някак си ще излъжат Борисов и той ще влезе в открита коалиция с тях (заради тази цел прочее ДПС на два пъти смени лидерите си). Нищо от това обаче не се случи. Бавно и мъчително през цялата 2017 г. БСП и ДПС осъзнаваха параметрите на новия политически модел, а заедно с това и факта, че още дълго ще бъдат обречени един на друг.

Това е възкръсналия двуполюсен модел – консервативен срещу ляволиберален полюс и издълбаване на политическа пропаст на мястото на доскоро символичната граница  между левица и десница. През последните седмици това ясно пролича в двата ожесточени сблъсъка, на които станахме свидетели – на БСП с ГЕРБ и на ДПС с Патриотите. Свалянето на парламентарния шеф Главчев и клетвите на Карадайъ, че ще демонтира Каракачанов, Симеонов и Сидеров от властта, укрепиха още повече двата лагера, правейки разлома помежду им още по-дълбок.

Именно това ново статукво фиксира резолюцията от четвъртия конгрес на ГЕРБ.

Със сигурност през следващите месеци ще станем свидетели на многобройни опити за разбиване на възкръсналия двуполюсен модел, най-вече чрез лансирането на нови политически проекти в центъра, които задължително ще започват със заклинанието, че няма ляво и дясно. Такова усилие ще е новото прогресивно обединение на ДСБ, ДаБГ и други партии, които неслучайно вече отказват да се наричат „десни“ и предпочитат идеологически неутралния термин „демократична общност“. Такъв антисистемен опит ще е и политическият проект на Слави Трифонов, а също и (ако се осмели да го стартира) евентуалният политически експеримент на президента Радев. Ще успеят ли те или напротив – новият двуполюсен модел ще се окаже по-силен, предстои да видим.

Реклами
Публикувано на Uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s