Цецка Цачева в огледалния свят

Цецка ЦачеваvEvesti.bg С издигането на кандидатурата на Цецка Цачева, премиерът Борисов сякаш изненада повечето политически наблюдатели, които явно се бяха подготвяли за друга развръзка. И все пак, коментарите не закъсняха, а заедно с тях и съмненията, доколко това е най-добрият и удачен избор… В хора на критиците, разбира се, има много и смислени въпроси, на които самата Цачева тепърва ще трябва да отговаря, но сред тях ясно се открояват четири внушения, които по-скоро показват отдалечеността на огледалния свят, в който коментаторите пребиват от реалната политика, такава каквато е. В общи линии, най-ожесточените критици на кандидатката за президент са единодушни, че:

  • не одобряват външността й
  • не става за президент
  • е аватар на Борисов
  • е слаб кандидат

Нека разгледаме тезите една по една…

Първото обвинение към кандидатката на ГЕРБ е, че не прилича на Моника Белучи. Факт. Цецка Цачева изглежда като нормална българска жена на близо 60 години. Тя изглежда точно така, както изглеждат нашите майки, лели и учителки от училище, които не прекарват времето си в клиники за разкрасяване, защото имат по-смислени занимания от това. Изглежда и така, както изглеждат жените занимаващи се с политика в белите държави, а не в Третия свят. Донякъде прочее физически прилича на друга популярна жена в българската десница, която може да се гордее с една от най-смислените, почтени и отдадени на обществото политически кариери. Става въпрос за Екатерина Михайлова, атакувана години наред по същия груб и просташки начин, който видях днес.

Второто обвинение е, че Цачева няма онази осанка, която критиците явно искат да видят в един държавен глава. Ако трябва да опиша профила на този идеален кандидат (както го разбирам) то той е по-скоро млад и енергичен човек, ново лице което ще има волята да играе контра на изпълнителната власт и да наложи нов дневен ред на обществото. Звучи хубаво, но дали е умно?

Всъщност, както всички добре знаем, българският президент е предимно представителна фигура, която (освен по време на кризи) не трябва да става част от злободневната политика, а да символизира единството на нацията, да я представлява пред света и да балансира умело между партиите в страната, така че да не проличават собствените му пристрастия. Българският президент всъщност трябва да отговаря на едно ключово политическо качество и то е да бъде умерен и балансиран човек, който вдъхва доверие. Защото ако оприличим българската политика на спортно състезание, то ролята на президента в него не е на център-нападател на единия отбор, а на съдия и арбитър. Всичко различно от това, автоматично подкопава институционалния ред и води до Боянски ливади, „Иване, кажи си!“, инженерстването на най-противната коалиция в новата българска история или просто до превръщането ти в бушон на жълтата преса. Е, ако има нещо, на което Цецка Цачева безспорно отговаря, то това е условието да е умерен и балансиран човек, който умее да налага авторитета си без да истерични пристъпи или показване на мускули. И който всъщност абсолютно никога не си е позволявал груб политически език и личностни нападки към опонентите.

Третото обвинение е, че Цачева ще бъде пореден аватар на Борисов (Борисов с пола и други духовитости от този порядък) и няма да може да се еманципира от него.

Всъщност, за да не бъде нечий аватар, един президент трябва преди всичко да е просто силна политическа фигура. Росен Плевнелиев например имаше всички шансове да се еманципира от Борисов (най-вече, докато ГЕРБ за кратко пребиваваше в опозиция), но така и не успя… Защо? Защото въпреки всичките ми лични симпатии към него, Плевнелиев несъмнено беше най-слабия президент в българската история и това личи както от безпрецедентно ниския му за тази институция рейтинг, така и от отказа му да се кандидатира за нов мандат. Защо всъщност един човек с впечатляваща професионална биография и с последователно и принципно поведение в политиката се превърна в слаба, а на моменти дори в бутафорна фигура? Не защото е нечий аватар – той не е, а защото не беше и никога не стана политик. Защото политик не се става в правителството или в някое кметство (там можеш и да си само технократ), а преди всичко в Народното събрание – там, където всъщност се води публичният дебат и където тупти сърцето на българската политика. Без опит от този дебат, няма как един държавен глава да се справи с отговорността си да арбитрира българската политика, просто защото няма да я разбира. Е, Цецка Цачева не просто е минала през Народното събрания, а е първия е повторил мандата си парламентарен председател от много време насам. Което без да гарантира, че ще се еманципира, определено ще я накара да си тежи на мястото и да не бъде ничия холограма.

Четвъртото обвинение е, че Цецка Цачева ще бъде слаб кандидат, едва ли не издигната за да поднесе на тепсия победата на някой друг. Така ли е в действителност? Всъщност не знам. Изборите ще минат и ще преброим резултатите. Дано тогава си спомняме и прогнозите, които днес сме направили…

И последно – преди точно пет години кандидатът за президент на управляващата политическа сила се казваше Росен Плевнелиев. Тогава бая народ се упражняваше върху него с обвинението, че той няма да бъде убеден проевропейски и проатлантически президент на България, дотолкова че когато преди балотажа Иван Костов се наложи да го подкрепя, той го направи под условие, че Плевнелиев ще защитава принципите на Меглена Кунева по отношение на националната и енергийната сигурност на страната… Днес същите хора изказват същите притеснения за Цачева. Дали след 5 години ще я номинират за премиер предстои да видим.

Знам, че с този текст ще ядосам мнозина и не го написах лесно. Уважавам избора на всеки в дясното политическо пространство за това, кого да подкрепя и кого не. И всъщност се отнасям с много симпатия към кандидатурата, както на Трайчо Трайков, така и на всеки друг, когото партиите от РБ и останалите десни можеха да издигнат. Единствената причина да напиша всичко това беше усещането ми, че за пореден път с лекота преминаваме границите на доброто възпитание без въобще да се усещаме, че го правим. Изборите ще минат и ще заминат, но дотогава ще е добре да водим политическия разговор малко по-разумно, без късане на ризи и без пускане на лафчета, които днес ни се струват оправдани, а утре ще се опитваме да забравим.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Цецка Цачева в огледалния свят

  1. Борислав Аврамов каза:

    Уважаеми Господин Николов,
    пише Ви Борислав Аврамов от Варненска митрополия.
    бих искал да получа Вашия мобилен телефон за да се свържем във връзка с едно събитие което ние организираме.
    Моля Ви да ми пишете не ел. поща bbborko@abv.bg по долу или ми се обадете на тел.
    0888 76 50 28

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s