Историческите основания на българското русофилство/фобство

Life Покрай всичко останало 90-те бяха време и на остър геополитически дебат за това, кое е мястото на България – на Запад, както предлагаше тогавашната десница или някъде в празното пространство между Изтока и Запада, както предлагаше тогавашната левица. Двайсетина години по-късно, събитията в Украйна като с магическа пръчка върнаха нещата в изходна позиция, реставрирайки дебатите на миналия век в тяхната класическа форма. От едната страна отново стои десницата, гледаща в бъдещето и настойчиво призоваваща българите да се реформират, да си сменят чипа, да скъсат със своите увехтели традиции и да станат част от модерния свят. От другата страна стои левицата, която се позовава на традиционните връзки между България и Русия и на споделените ценности между двата народа, призовавайки ако не за излизане от ЕС и НАТО, то поне за търсене на баланс между техните интереси и интересите на бившия ни „голям брат“.

Колкото и да е примамлива обаче, картината рисувана и от едните, и от другите е невярна. По една основна причина – всъщност между България и Русия няма традиционни отношения, които да бъдат пазени. А т.нар. „дружба от векове за векове“ е по-скоро историографско недоразумение, отколкото реален исторически факт.

Нека проследим нещата от начало. Когато България попада под властта на османските турци, страните които се ангажират с българската (и на цялата византийска общност) кауза са европейските феодални кралства, а не някое от руските княжества. Именно европейци участват в битките при Никопол (1396 г.) и Варна (1444 г.), а и в много последващи войни, в чиято подкрепа избухват големите антиосмански въстания от края на 16-ти и 17-ти век. Всъщност до края на 18-ти век, Русия е географски твърде отдалечена от Балканите за да може да участва в тукашнитя събития.

Златното време на Русия в региона, идва чак в началото на 19-ти век и продължава до средата му, когато провалът в Кримската война, трайно обръща погледите на българите на Запад. Затова именно през 60-те и 70-те години на века, българските политически елити формулират национален проект не по руски, а по европейски маниер, поставен върху тогавашния европейски национализъм, който е насочен срещу всички подтиснически империи в това число и Руската. Най-популярните икони на българската национална революция прочее (като Раковски, Левски и Ботев) са отстоявали последователна антируска позиция.

В този смисъл, Руско-турската освободителна война е само кратко колебание в рамките на едно стратегическо българско придвижване на Запад. Както знаем, младата българска държава е изградена не по руски, а по белгийски модел. Нещо повече, почти веднага след като започва да функционира самостоятелно, България се обръща срещу Русия и води последователна антируска политика в течение на десетилетия – като се мине през Съединението, действията на княз Батенберг, на цар Фердинанд и особено на смятания за най-успешен български министър-председател Стефан Стамболов. През тези години русофилските правителства са само редки изключения, които идват да потвърдят правилото във външната ни политика.

Както е добре известно, това движение кулминира в Първата светован война, когато България влиза в директен военен конфликт с Русия. След войната, наследилият Руската империя Съветски съюз е приеман по очевидини причини основна геополитическа заплаха от бъларския политически елит.

Така достигаме до единствения достатъчно продължителен исторически период (след началото на 19-ти век), през който България и Русия градят приятелски отношения – 45-годишният период на комунизма. На практика, това е единственото време, от което русофилските политически сили днес, могат да черпят историческа аргументация. Защото както знаем, веднага след падането на Берлинската стена, България отново се преориентира на Запад и стартира процеса на европейската и атлантическата си интеграция (за разлика например от една Сърбия).

Това е накратко. За последните шестотин години, България е била свързана с Русия през политическа принадлежност или желание за такава за не повече от два 45-50 годишни периода. През цялото останало време, както действията й, така и политическите й блянове са били неизменно насочени към Европа.

Затова днешната левица дълбоко бърка, когато се опитва да открие почва за традиционно русофилство сред българите, базирано на исторически спомени и чувство за признателност. Бърка обаче и десницата (дори повече), когато се опитва да представи интеграцията в Европа като едва ли не откъсване от историческите ни корени. Защото предците ни и бащите на българската нация от втората половина на 19-ти век, отдавна вече са част от общия исторически разказ на обединена Европа. И вероятно гледат учудено от небето, обърканите действия на своите потомци.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Историческите основания на българското русофилство/фобство

  1. развеселен каза:

    глупак в крак с времето…

  2. cralich каза:

    Прав си но само наполовина. Като се откъснеш от опекунството на Русия и се прегърнеш със САЩ, не значи, че вече си свободен и независим, та и родолюбец. Днешните десни са зависими от Сорос и САЩ. Целуват краката на Ердоган.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s