Завръщане в бъдещето

futureLife През последните няколко седмици, три събития започнаха радикално да променят политическия ред в Европа. Става въпрос за ескалацията на Украинската криза, за атентата срещу редакцията на Charlie Hebdo и за успеха на Сириза на предсрочните парламентарни избори в Гърция. В общи линии, тези събития са на път да да възстановят партийните кливиджи отпреди края на Студената война. За какво става дума…

Както е добре известно, през 20 век традиционната европейска десница подчинява действията си на три ключови фундамента, а именно – защитата на християнските ценности, на националните интереси и на пазарната икономика. Обратно на това, през тези години социалистите полагат всички усилия в три посоки – да ликвидират влиянието на религията в обществото, да заменят национализма с интернационализъм и да ликвидират капиталистическата система, налагайки държавна регулация в икономиката. При това положение политическите границите са очевидни, а причините за съществуването на левица и десница – очевадни.

Рухването на биполярния свят обаче, сложи край и на тази ясна картина. В рамките само на няколко години, между европейската десница и левица протече процес на ценностна и идейна конвергенция, типичен резултат от който стана издигането на концепцията за Третия път от политическото поколение на Тони Блеър и Герхард Шрьодер.

В крайна сметка, в началото на 21 век стана трудно да се направи сериозна разлика между ляво и дясно. Всъщност днес, в европейски мащаб може да се говори по-скоро за две големи тенденции – на еврофедерализма и на евроскептицизма. Като за еврофедералисти минават повечето консервативни, християндемократически и социалдемократически партии, а за евроскептици – представителите на крайната левица, крайната десница, както и една част от консерваторите. Всичко това, на фона на една обхващаща цялка Европа вълна на мултикултурализъм, достигащ на моменти до брутална християнофобия.

Така на практика, ако трябва да преразгледаме отново трите изброени по-горе ценности на десницата, то и християнството, и патриотизма и капитализма, вече по-скоро обединяваха, отколкото да разделят ляво от дясно. И по-точно, по първия въпрос и едните и другите бяха застанали на леви секуларистки, по втория – на леви глобалистки, а по третия – на десни антиинтервенционалистки (Laissez-faire) позиции.

Това беше светът на вчерашния ден. Атентатът в Париж, войната в Източна Украйна и изборите в Гърция обаче са на път да пренаредят картите така, че всичко да си дойде обратно на мястото, там където си беше преди четвърт век.

На първо място, атентатът в Париж доведе до два диаметрално противоположни отговора на въпроса „Как се стигна дотук…“. За левицата виновна за случилото се е религията и затова, всички Charlie, атакуваха едновременно всяка форма на религиозност, привиждайки в ходещите на църква европейци, потенциални атентатори. За десницата,  виновна за случилото се е догмата на мултикултурализма, която принуди европейците не само да се откажат от част от своята духовна традиция и претенцията за превъзходството на християнските ценности, а и да отворят широко границите си за хора, които отказват да споделят тези ценности и да живеят по техните предписания.

По отношение на агресията на Русия в Украйна, ситуацията все още не е толкова проста, но посоката е очевидна. За десницата в Европа, илюзията, че биполярният свят е приключил и трансатлантическата връзка вече не е важна за националните интереси на държавите в Европа, приключи. Нещо повече, десните партии на континента все по-силно ще бъдат принуждавани от събитията да предефинират националния интерес именно като паневропейски, трансатлантически и антиевразийски, тенденция, която засега се усеща най-силно в Германия. Обратно – левицата ще бъде изкушавана да се премести на антиевропейски позиции, защото иначе ще бъде заплашена да бъде задмината от поредната новопоявила се ляворадикална и симпатизираща на Путин партия. Оказа се, че в нишата на евроскептицизма крайнолевите партии като тези в Гърция и Испания, се чувстват значително по-комфортно, отколкото крайнодесните. Оттам през последните години се появи и новата тенденция на олевяване на крайната десница, нещо което е най-видимо при хората на Льо Пен във Франция и българската Атака.

Що се отнася до третото посочено от нас събитие – спечелването на гръцките избори от неокомунистическата Сириза – то ефектът от него е съвършено безспорен. Икономическата криза лиши света от лъжливото усещане, че по пътя на свободния пазар, всички едновременно можем да ставаме все по-богати (в общи линии печатайки пари). И днес отново имаме един суров капшитализъм, при който неравенството в доходите е правопропорционално на неравенството в старта, интелекта, положените усилия и… късмета. На този, защитаван от десницата, капиталистически ред, днес имаме една единствена смела алтернатива и тя се заключава до класическото ляво: „Ще взимаме от богатите и ще даваме на бедните…“. И (освен ако до няколко месеца не станем свидетели на зрелищен разпад на гръцкия експеримент) всяка лява партия в Европа ще трябва да се съобрази с тази нова реалност и да се преподреди според нея.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s