Високи визити запълват геополитическия вакуум

keriLife И като заваляха височайши държавни посещения, та цяла неделя… Всичко започна от едно невинно прошепване на ухото на премиера, че някой си […]ери е потвърдил, но е най-добре информацията за това да не бъде разпространявана.

За часове, кадрите от случката обиколиха всички медии, отначало – цитирани като „голям скандал“ и „Мишо Бирата 2“, а впоследствие, когато Държавният департамент на САЩ се принуди да потвърди, че предстои официално посещение на секретаря Джон Кери в София – като симпатичен гаф на външния министър.

Докато всички чакахме Кери обаче, в София неочаквано пристигна британският външен министър Филип Хамънд. Пред българските медии той настоя санкциите срещу Русия да останат и препотвърди желанието на страната си, структурите на Европейския съюз да бъдат реформирани. Сутринта преди да отлети, британският дипломат имаше шанса да приеме на работна закуска в посолството на Обединеното кралство в София, американският държавен секретар, за когото изненадващо разбра, че вече е в София.

Посещението на Джон Кери, от своя страна, впечатли с обиколилата световните агенции снимка, на която вторият човек в Америка се е хванал под ръка за премиера Борисов, за да не се подхлъзне на заледения софийски тротоар. Освен с този (пораждащ колебание, кой точно е големият брат) кадър, посещението  на Кери ще се запомни и с незапомнена конкретност в ангажиментите, а също и с отпадането на класически за американското правителство теми за натиск като например евентуалната отмяна на мораториума върху проучването и добива на шистов газ.

Накрая като черешка на тортата от чуждестранни воаяжи, по заледеното Ларго се разходи и шефът на НАТО Йенс Столтенберг, който обеща скорошно разполагане на постоянни сили на Северно-атлантическия пакт в България.

На всичко това, реакцията на местното население беше меко казано странна. Независимо дали иде реч за дебати по селските кръчми или за дълбокомъдри анализи в медиите, заключението в общи линии се свеждаше до суеверно плюене в пазвите и нещо от типа на „Вай, вай… щом толкоз важни хора идват, не ще да е за добро. Нещо страшно се задава.“

Тъй като очите на страха са големи, част от наблюдателите на политическия процес в България успяха да създадат параноя, според която в най-скоро време предстои 30-хилядната българска армия да бъде хвърлена в атака срещу армиите на Путин, в някаква апокалиптична Трета световна война.

Истината е, че след две години на политическа криза, през която се смениха пет правителства, България беше изпаднала във фактическа международна изолация. От тази гледна точка беше необходимо подобни сигнали да покажат, че ситуацията се е променила. Всъщност визитите и най-вече тази на Кери, по същество са знак към вътрешните и външни политически тарикати, че ново клатене на българската лодка, няма да бъде допуснато.

По-дълбокият анализ обаче показва и още нещо, пряко свързано с факта, че през последните години политическата ситуация в европейския Югоизток и Черноморието става все по-заплетена.

През 1947 г. американският президент Хари Труман лансира външнополитическа инициатива, която предвижда Гърция и Турция да се припознаят за стратегически партньори, за да се попречи на по-нататъшната експанзия на комунизма в тази част от света. Наред с всичко останало, доктрината „Труман“ се превръща в печеливш лотариен билет за двете страни, който ги вкарва в геопилитическата А-група и задълго ги превърна в проспериращи икономики.

Седемдесет години по-късно обаче, спарингът с Гърция и Турция стана сложен. Финансовата криза под Акропола и възраждащите се амбиции край Босфора, превърнаха и двете страни в непредсказуеми партньори, отваряйки по този начин регионален геополитически вакуум. Всичко това, на фона на призрака на Хънтингтън и хуманитарните катастрофи в Украйна и Сирия.

Именно това е скритият дневен ред, който се крие зад каскадата от височайщи визити в София. Днес в региона на югоизточна Европа има само две относително стабилни страни, с потенциал да заменят старите стратегически партньори на Запада. И с всички евентуални бъдещи ползи, тези страни са България и Румъния.

Ще успеят ли обаче Букурещ и София да уловят кацналата на рамото им птичка на щастието, предстои да видим.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s