Пропастите вляво стават все по-дълбоки

Преса Daily През първите години на прехода, българската партийна система наподобяваше по-скоро двупартийните англосаксонски модели, отколкото типичната за България до 1934 г. система, с много и нестабилни, влизащи в нетрайни коалиции помежду си партийки. През 2001 г. обаче с идването си Симеон II нанесе смъртоносен удар върху дотогавашната политическа система. Със създаването на НДСВ той не само добави трети голям политически играч, но позиционирайки се в центъра, разби предсказуемия модел на махалото. От друга страна, СДС отказа да припознае бившия монарх за свой идеологически партньор, с което „автентичната“ десница загуби част от идейното си (монархическо) ядро и постави началото на електоралния си разпад, под сянката на който щяха да минат следващите 12 години. Днес обаче ситуацията е променена. Конституирането на второто правителство на Борисов върна дясното политическо пространство в нормалното му русло. Всъщност в коалицията ГЕРБ-РБ-ПФ (при цялата условност на участието на ПФ в нея) има всичко необходимо, за да кажем, че десницата е обединена. Има силна популистко-консервативна партия (ГЕРБ) с убедително лидерство и надеждни комуникационни инстинкти, какъвто е моделът на десниците по света през последното десетилетие. Има парчета от старата елитарно-консервативна десница (СДС и ДСБ), които не само демонстрират приемственост, но и служат като политическа котва срещу евентуалните популистки залитания. Има нов играч от либерален тип (Реформаторският блок в гражданската му част), който да защитава с нова енергия модернизационната, европейска и реформаторска визия за развитието на България. Като противовес чрез ВМРО и НФСБ в управлението присъства и типичният за европейските десници умерен национализъм от старомодно патриотичен тип, различен от кресливостта на крайната десница.

Макар на пръв поглед да напомня политически буламач, тази конструкция всъщност изглежда точно така, както по света изглеждат големите десни партии в класическите двупартийни режими. При тях силата се дължи не на партийната монолитност, а на идейната й всеобхватност. На умението й да агрегира разнообразните интереси вдясно от центъра и да представлява успешно една широка палитра от избиратели. Лидерството в такива формации по правило се основава на умението за баланс между различните фракции. Умение, което Бойко Борисов изненадващо за мнозина показа, че владее. Всъщност до 1997 г. СДС съществуваше точно по този начин и трансформирането му в единна партия е едно от любимите на наблюдателите обяснения за последвалия му крах. От тази гледна точка създаването на настоящата правителствена коалиция може да се окаже ключова за връщането на България към една по-нормална и стабилна партийна система. Поне вдясно. Какво обаче се случва в левицата? След една година на граждански протести и политически инат да контролират с цената на всичко изпълнителната власт социалистите закономерно достигнаха политическото дъно. С появата на втора лява партия в парламента БСП е сериозно разцепена – още повече че за разлика от някогашната външна за социалистите Евролевица в лицето на Георги Първанов АБВ е оглавена от най успешната и емблематична в новата история на столетницата фигура. Наред с това, БСП изживява и опасна криза на идентичността която застрашава цялата й изградена в
началото на 90-те години идеологическа конструкция. Тогава, когато БКП излизаше от едно половинвековно еднопартийно и тоталитарно управление и по всичко изглеждаше, че ще трябва да се самозакрие, Александър Лилов успя да намери изход, който да я съхрани за още 25 години.

По същество неговата идея се състоеше в търсенето на сложен баланс между приемането и отричането на тоталитарното минало. От една страна, партията не се разпуска, а продължава да съществува в условията на парламентарна демокрация. От друга, тя сменя името си на „социалистическа“ и търси пътища за позициониране в модерния европейски контекст. Моделът, наречен „модерна лява партия“, постави БСП в една шизофренна ситуация, в която партийните низини като цяло продължаваха да изповядват класическия съветски комунизъм, а партийният елит флиртуваше с идеите на европейската социалдемокрация и дори (особено след 2005 г.) с идеята за намиране на трети път между левицата и либерализма. Колкото и нестабилен да изглежда, този идеологически дуализъм позволи на БСП да оцелее и да остане през целия период на прехода единственият стабилен полюс вляво. При цялата й специфичност, дължаща се на пряката приемственост с тоталитарната БКП, така изградената конструкция също наподобяваше нормалните големи и всеобхватни леви партии по света, агрегиращи всички идеи вляво от центъра и предлагащи мирно съвместно съществуване на социални либерали, социалдемократи, нови леви, неокомунисти, зелени и дори откровени анархисти. Огледално на ситуацията вдясно и в БСП подобна конструкция предполагаше много умерено и балансиращо лидерство, което да задоволява претенциите на всички интереси. Затова БСП парадоксално функционираше успешно при слабо лидерство (като на Лилов, Първанов и ранния Станишев) и влизаше в криза при силно (Жан Виденов и късния Станишев), когато амбициите на почувствалия по една или друга причина мощ председател го караха да централизира партията, разрушавайки крехките баланси в нея. Именно късният Станишев, натрупал самочувствие покрай поста си в ПЕС и завръщането си в управлението, докара настоящата криза, която заплашва самото съществуване на левицата. Имунната система на БСП е достатъчно силна за да може да изхвърля такива лидери, и го направи както през 1996 г., така и през 2014-а. За разлика от 90-те години днес БСП е в значително по-тежка ситуация, защото организационният централизъм не изчерпва проблемите пред нея.

Трудно скрепеният баланс между комунисти и модерни леви също издиша по няколко причини. Първата е, че старото комунистическо ядро избиратели на БСП е изначално обречено да си отиде заедно с поколението на последните твърдоглави носталгици. Двадесет и пет години след рухването на режима това време вече настъпва. Разбира се, вляво се заражда нова смяна от убедени комунисти, изповядващи дори и по-радикални идеи. За разлика от предшествениците си обаче те не смятат за нормално да съжителстват нито с омразните социалдемократи, нито с досадните социални консерватори, нито с най-противните им поддръжници на социаллибералния модел. Пропастите вляво стават още по-дълбоки и поради възстановяването на старите геополитически разцепления. С безпрецедентното покрай украинската криза изостряне на отношенията между Запада и Русия за БСП стана невъзможно да държи в състояние на покой русофилските си кръгове и същевременно да демонстрира солидарност с позициите на европейската левица. Търсейки невъзможния баланс между двете, партията изгуби както европейското си лустро, така и немалко избиратели, които напуснаха левицата и помогнаха за поредната реанимация на „Атака“ (навреме заела освободената русофилска електорална ниша). Всичко това изправя БСП пред серия екзистенциални въпроси, при които даването/недаването на отговори може окончателно да я изхвърли от политиката. Най-общо обаче вариантите за развитие на столетницата са два. Първият е БСП да се опита да замете проблемите под килима и да се надява, че евентуален провал на десницата ще я изстреля обратно в управлението. При това положение БСП ще трябва отново да преодолява нарастващия си електорален недоимък по пътя на безразборни коалиционни връзки. Лошото на този вариант е, че в най-добрия случай той ще доведе до ново правителство от типа „Орешарски“ с всички произтичащи от това последствия.

Вторият вариант е партията да проведе реален дебат за своето бъдеще и въпреки всички рискове да скъса с епохата на шизофренията, заемайки само една политическа ниша. Макар на пръв поглед това да изглежда по-моралният път, но тръгне ли по него, БСП ще е заплашена да повтори съдбата на СДС. Т.е. в край- на сметка да се окаже малка партийка, ситуационен партньор на някоя нововъзникнала от пепелищата й бъдеща нова левица.

По който и път да поеме, БСП ще премине през сериозни трудности. И успехът или евентуалният провал ще зависят пряко от способностите на лидерите, които ще я водят. Накъде – предстои да видим.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s