Борисов 3 като баща на нацията

Преса Daily Кабинет най-после има. След като цял месец се водеха тежки преговори за съставяне на новото правителство, днес вече имаме хепиенд. За първи път в новата българска политика изглежда, че по нещичко печелят всички участници в политическия процес. А причината се крие в поредната политическа роля, в която Бойко Борисов успя да се превъплъти.

Всъщност закономерно Борисов е и най-големият печеливш, тъй като успя да влезе в историята като първия след промените български политик, завърнал се за втори път начело на изпълнителната власт. Като бонус той най-после успя да впримчи в явна коалиция и старата десница, стратегическа цел, с постигането на която всякакви заклинания, че партията му не е автентично дясна, станаха нелепи. Всичко това по-малко от две години след като улични бунтове го бяха принудили да подаде оставка.

Как и защо се стигна до този успех

Причините, разбира се, са много, но най-важната е, че за разлика от почти всичките си конкуренти Борисов умее да се променя.

Доказано е, че в комуникационните си стратегии успешните политици повтарят прастари сюжети (наративи) и възпроизвеждат десетина основни архетипа, достатъчно въздействащи, за да печелят доверието на хората, както в древните епоси, така и в съвременната литература или кино. Всъщност, колкото и да се различават пейзажите и декорите, пленителните разкази за властта се броят на пръсти. И се повтарят непрекъснато.

Преди 15 години Борисов влетя на сцената като герой от американски трилър – пожарникарят, който стана охранител; охранителят, който стана полицай; полицаят, който израсна до държавник…

В историята имаше всичко – бедно детство в краен квартал на столицата, диктатор в пенсия, цар в изгнание, сръбски мафиоти и дори сантиментална любовна история с богата красавица. Основният образ обаче беше този на вършещия подвизи воин – древен архетип (странстващ рицар като Робин Худ или нашенския Крали Марко), който покори българите и изстреля Борисов до върха.

Падането на Борисов от власт обаче разбърка сюжетната линия и разгради подредения му образ. Тук той неочаквано разгърна друг сюжет…

След кратко сепване интуицията на Борисов му подсказа да влезе в ролята на светеца мъченик един владетел в изгнание, който очаква наследниците му да се провалят и народът да го поиска отново (нещо като шорт версия на това, което направи Симеон II през 2001 г.). Началото на историята имаше почти библейски паралели. Падналият лидер прие смирен и по халат в болницата новоизбрания български патриарх, който дойде да му засвидетелства благодарността на православната църква. За учудващо кратко време

талантливият актьор излезе от архетипната роля на воина

и влезе в не по-малко въздействащ образ, който поради мъченическата си същност го имунизираше от тежки атаки. Така той оживя до летните протести, които измиха като топъл дъжд, отмиха калта и върнаха позабравения Борисов блясък.

Насетне голямото завръщане беше само въпрос на време, но за да бъде то наистина триумфално, трябваше да има и възмездие. Едни загубени избори пратиха основния му политически опонент в пенсия.

А един банков фалит превърна злия банкер, финансирал някогашното му прогонване, в невъзвращенец. Точно като в анимацията на Дисни „Цар Лъв“ границите на царството се оказаха тесни за враговете на завърналия се монарх и те трябваше да ги напуснат.

След изборите големият въпрос беше коя от двете роли ще продължи да играе Бойко Борисов – дали ще се завърне към образа на лошото момче и ще продължи да въздава възмездие, или ще продължи с играта на мъченик и ще предизвика нови избори.

Борисов обаче за пореден път изненада своите противници, приемайки трета и напълно нова роля. Наместо да отмъщава или да стои неразбран, той неочаквано прояви загриженост и бащинска обич към всички. Преди началото на коалиционните разговори Борисов изглеждаше като опърничаво момче, заинатило се да стане на всяка цена премиер.

Поредица от брилянтни ходове

обаче го превърнаха в загрижен, мъдър и отговорен водач, на когото практически е невъзпитано да откажеш почит и дори подчинение. В архетипа на бащата Борисов се оказа толкова внушителен, че последните му оцелели противници почувстваха принципните си възражения срещу личността му като дребнави трикове и заяждания.

В новата си роля Борисов се държеше наистина бащински. Като начало рязко намали публичните си появи, оставяйки грижата по превъзпитаването на децата на три жени (Цачева, Бъчварова и Стоянова). А накрая, когато най-после се намеси, като същински добър татко погали всички по главиците и зараздава лакомства.
БСП си получи обратно изпразненото от конкуренти (АБВ) ляво пространство заедно с уверението, че ролята Ӝ в това поле ще бъде уважавана.

ДПС получи стратегическия шанс да не е по очевиден начин във властта, индулгенция, без получаването на която движението никога не би могло да стане приемлив партньор, а още по-малко да заиграе любимата си роля на балансьор.

Реформаторският блок също остана удовлетворен. Тази негова част, която се стремеше към политически пристан в изпълнителната власт, получи в дар високи, макар и

поизпразнени от съдържание титли

Другата половина, убедена, че времето й тепърва ще дойде, получи необходимата дистанция от преките отговорности на управлението, както и едно знаково лидерско припознаване от страна на самия Борисов (чрез краткотрайната, но запомняща се премиерска „номинация“ на Радан Кънев).

Патриотичният фронт получи шанса да измие имиджа си на радикална и националистическа формация и да се придвижи към едно по-умерено и благодатно от гледна точка на властовите интереси консервативно политическо пространство.

Най-трудно е да се определи какво точно получиха от ББЦ (прекръстени на БДЦ), но то явно е нещо като разрешително за развод с Бареков, както и обещание, че при една променена парламентарна конфигурация подкрепата им няма повторно да бъде отритната.

От друга страна, бонусите на „Атака“ са най-безспорни. Волен Сидеров не само че вече може да ходи без маса над главата си, а дори успя да организира свой собствен протест. Ясен знак, че човешката памет е къса и миналогодишните му прегрешения ще бъдат забравени.

Най-малко получи АБВ (изборният им резултат така или иначе не предполагаше големи награди). Изглежда че хората на Първанов се отказаха от мечтата да си върнат БСП, както и да се превърнат в маята на голяма ляво-дясна коалиция. Наместо това получиха вицепремиерско място, а също и екстравагантна управленска формула.

На практика, без да реформира нищо в нея (при този изборен резултат нямаше и как), Борисов получи шанса да позамаже фасадата на българската политика, така че тя да заизглежда малко по-приемлива. В резултат днес лявото е ляво и дясното е дясно. А мераклиите за олигарси са издирвани от Интерпол. На страшната приказка, започнала през зимата на 2013 г., поне привидно е сложена точка…

Или пък не. Политологичният анализ на пръв поглед прилича на историческия, защото и в единия, и в другия случай се разказват исторически събития. Само че на историците им е далеч по-лесно, защото

знаят как накрая ще завърши всичко

И разказът винаги се получава логичен, неотклонно вървящ в най-естествената посока. В реалната политика не става така. Това, че днес една партия или един политик изглеждат стабилно, не е гаранция как ще изглеждат утре. Правилно или грешно постъпи Бойко Борисов, поемайки на гърба си отговорностите на властта, тепърва ще разберем.

В едно можем да бъдем напълно сигурни – имаме си работа с голям талант, който умело отиграва всяка ситуация. Най-интересното може и тепърва да предстои.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s