Битката за дясното предстои

Преса Daily Когато в малките часове на 6 октомври Радан Кънев напускаше сградата на НДК, имаше за какво да е доволен. За година и половина, той успя да превърне купчина съсипани партии в симпатична коалиция, постигнала на изборите успех, надхвърлящ и най-смелите очаквания на своя създател. И то при една меко казано екстравагантна кампания, в която каскада от скандали около Реформаторския блок, накараха и на най-верните му фенове да загубят вяра в бъдещето.

По същото време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изпитваше по-скоро смесени чувства. Десетата му поредна изборна победа, недвусмислено го превърна в най-успешния български политик и в един от най-успешните десни лидери в Европа. Едновременно с това обаче, прекалено шареният парламент превърна усилията по съставянето на ново правителство в игра на покер, с всички произтичащи от това негативи за спечелилата изборите партия. И най-лошото – в лицето на Блока, в дясното политическо пространство ГЕРБ отново имаше конкуренция, която не беше забравила нищо от поведението на скоропостижно отишлата си Синя коалиция.

Когато на другата сутрин, представителите на отделните политически партии започнаха да се прескачат по сутрешните блокове на телевизиите, ситуацията беше напълно ясна.

Битката за дясното започваше отново…

През 2013 г. предсрочните парламентарни избори сложиха дългоочаквания край на т.нар. „стара десница“, но как щеше да изглежда дясното занапред – още не беше ясно. През 2014 г. новите и също предсрочни избори поставиха новото начало, но все още не е ясно до каква крайна картина точно ще доведе то. На пръв поглед има поне два възможни сценария:

Сценарий 1: Българското ЕНП

Най-логичният изход от завършилите избори е да се състави дясно-центристка коалиция, в която да влязат ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт. Подобно развитие би довело до практическо възстановяване на т.нар. двуполюсен модел с доминираща за дълго, роля на десницата. Дясното най-сетне би било единно и по подобие на Европейската народна партия би включвало цялата палитра от ценности вдясно от центъра (от десни либерали като Кънев и Кунева, през елитарни консерватори като същинското ДСБ и популистки консерватори като ГЕРБ, до умерени националисти като НФСБ и ВМРО).

На теория подобно развитие е и най-доброто възможно. Фрагментацията на автентичната десница, започнала със завръщането на царя през 2001 г. най-после би завършила и българите отново бихме се радвали на класическа партийна система с ясно обособени политически полюси. Фактът, че на България през следващите две години предстоят мажоритарни избори (кметски през 2015 и президентски през 2016 г.) би довел и до реципрочно окрупняване на лявото пространство – обединение на БСП с АБВ и привличане към тях на напоследък успешно трансформиралите се в соц-носталгици Атака и ББЦ. При подобно развитие биха били доволни дори от ДПС, които ще се върнат към любимата си роля на балансьори в политическия център.

Този вариант обаче е слабо вероятен. Доколкото ГЕРБ е силно персонифицирана политическа сила е невъзможно министър-председател при подобна конфигурация да бъде друг, освен самият Борисов и от партията му побързаха да заявят това още в изборната нощ. Причината не е, както на пръв поглед изглежда – инат и жажда за власт (или поне не само това), а и трезв анализ, че едно отстъпление на Борисов ще накърни силно лидерската му харизма и ще даде енергия на центробежните сили в партията му.

За Реформаторския блок обаче, приемане на лидерството на Борисов ще означава, формацията завинаги да се раздели с амбициозните си планове за разрастване в бъдеще. И да се задоволи с унизителната роля на политическа патерица. Кандидати за тази роля в Блока има достатъчно, но Радан Кънев не е сред тях. Затова той ще направи всичко възможно да няма голяма дясна коалиция, дори това да му струва единството на Блока.

Сценарий 2: Полската връзка

Това е сценарият при който и едните и другите вдясно печелят. При него ГЕРБ прави правителство без подкрепата на Реформаторите като засмуква повечето останали политически сили. За ДПС вече е ясно, че ще подкрепят правителството независимо от това как ще изглежда то, с цел да поддържат мита за собствената си незаменимост. За Патриотичния фронт подобно развитие ще бъде добро, доколкото ще ги институционализира като сериозен и отговорен субект, а не като ново издание на добре позната ни Атака. За АБВ това ще осмисли разцепването на БСП и самото създаване на тази политическа сила. Със сигурност при подобно развитие, коалицията на Реформаторския блок ще бъде разбита и една част от депутатите в парламентарната група (ДБГ и СДС) също ще подкрепят правителството.

При такава ситуация дори БСП ще се опита да се присламчи към управлението, доколкото столетницата отчита, необратимостта на тенденциите на електоралния си срив, както и неизбежността твърде скоро да се появи нейна сериозна конкуренция вляво. Причината – БСП не може и явно никога няма да може да се противопостави на Бойко Борисов, защото образът му е твърде изкушаващ за техния традиционен избирател.

През 90-те години на пръв поглед класическата двупартийна система в България, съдържаше в себе си един парадокс. Обикновено в съвременните демокрации, левите партии са партиите на либерално настроените градски жители, на интелектуалците, на свободните професии, на по-младите, по-космополитните и относително по-образованите. Обратно на това, десните партии печелят гласовете на средната класа, на по-възрастните и по-консервативни хора, на жителите на по-малките градове, на по-патриотично и ксенофобски настроените. В България обаче беше тъкмо обратното – избирателите на СДС в огромната си част бяха либерално, реформаторски и космополитно настроени хора, избирателите на БСП – социални консерватори, патриоти и противници на неизбежните реформи. Причините за тази аномалия са много, но така или иначе тя беше факт, признаван от всички политически наблюдатели.

Всъщност политическата революция на ГЕРБ се състоеше в това, че обърна тази картина с главата надолу. За разлика от неуспеха на СДС да проникне в малките провинциални градчета, ГЕРБ успя да го направи и да си изгради база сред местните елити там, създавайки политически контра-елит на либералния софийски естаблишмънт. Враждебни към висшата социалистическа номенклатура (чийто най-изявен представител беше Сергей Станишев), ГЕРБ не се поколебаха да се превърнат в политическо представителство на наследниците на дребната провинциална соц-аристокрация, правилно отчитайки, че за тези хора настоящето е все по-важно от миналото и в качеството им на обществен и бизнес елит, те са десни, а не леви, независимо какви преди четвърт век са били бащите и дядовците им. Засмуквайки провинциалните елити вдясно, ГЕРБ оставиха БСП без социална база и практически я убиха електорално (преди това и по друг начин вече го бяха направили със СДС).

Така стигаме до следната интересна хипотеза. Ако през следващите седмици не се оформи голяма дясна коалиция, която да реанимира лявото, тогава БСП ще продължи да изчезва. Тъй като обаче природата не търпи вакуум, на нейно място като основен противник на ГЕРБ ще се появи нова коалиция около събиращия сили Реформаторски блок. Това ще осмисли стратегическото решение на Блока, да не се дефинира като десен, а като надидеологически, обхващаш всички реформаторски настроени политически сили.

Всъщност подобен сценарий вече беше реализиран в Полша, където социалистическата партия практически беше ликвидирана от иззелата традиционното й говорене партия на братята Качински. В резултат лявата алтернатива в Полша беше иззета от Гражданска платформа на Доналд Туск, амалгама от наследници на старата Солидарност и нови сили, по чийто модел всъщност именно беше създаден Реформаторският блок.

Ако остане опозиция на ГЕРБ, Блокът ще премине през нова тежка криза свързана с напускането на две от трите основни партии в него (ДБГ и СДС). В тази прочистена среда, Радан Кънев неизбежно ще стартира процеса на изграждане на единна партия наречена Реформаторски блок, чрез което окончателно ще маргинализира и все по-неудобната му ДСБ. Новата партия ще е максимално автентично представителство на либералния естаблишмънт, която ще се държи враждебно към ЕНП и към всеки опит да бъде впримчена в старите идеологически рамки. За сметка на това, без по никакъв начин да допусне да се нарече и лява, тя ще потърси партньорство с нововъзникващи леви формации, преди всичко със Зелените и с партията на Дончева. Доколко от това развитие ще се роди силен и траен политически субект, вече е друг въпрос. Предстои да видим.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s