Сега в София… скоро и в други градове

Петте кьошета Часовникът тиктака и до парламентарните избори вече остават малко повече от два месеца. Същевременно България се намира в епицентъра на поредната, предизвикана от правителство на БСП криза, която макар да няма мащабите на Лукановата и Виденовата, показа на цялото общество, колко крехки са постиженията ни през годините на прехода. И колко е лесно най-важните от тях – финансовата стабилност и геополитическата ориентация – да бъдат поставени на карта.

Единствената добра новина в тази ситуация е, че за пръв път от година и половина насам, изглежда сякаш алтернатива има. И че в най-грубите си контури, класическият за България от 90-те години демократичен модел, с два идейни полюса – ляв и десен е възстановен. Което означава, че след провала на левицата, махалото на общественото доверие ще се залюлее на дясно и то не към някакви новопоявили се политически субекти, а към вече натрупалите опит в управлението ГЕРБ, а също и към коалицията от парчетата на старата десница, наречена Реформаторски блок.

От всичко казано дотук, разбира се не трябва да се разбира, че ГЕРБ и РБ са в най-добрата си форма за влизане във властта. Партията на Бойко Борисов, възкръсна от пепелта твърде бързо за да може да си направи изводите, до които трябваше да я доведе сгромолясването й през зимата на 2013 г. А именно, че политиката на самодостатъчност, която по време на управлението си водеше и отказът да се търсят коалиционни партньорства и строят политически мостове я обрече да остане на политическата сцена без никакви потенциални партньори. Изолация, която предпостави оставането й в опозиция няколко месеца по-късно, въпреки, на пръв поглед убедителното, спечелване на парламентарните избори.

Грешките при РБ са повече. За тях сме говорили много пъти  и затова тук само ще ги маркирам. Блокът целенасочено се измести към центъра и наместо вдясно от ГЕРБ (където имаше свободни територии за своето разрастване) се оказа вляво, където няма нищо. Партиите от Блока за пореден път проведоха политика на „дай да си останем най-готините“, пропуснаха да привлекат още партньори (ЕНП, БДФ) и дори прогониха вече привлечени (Синьо единство). Блокът не завърши докрай политиката на смяна на поколенията в партиите и дори остави усещането, че се дирижира задкулисно от една или друга фигура от миналото. И най-накрая, Блокът не показа последователност по най-важния въпрос за гласоподавателите си – този за евентуалното следизборно партньорство с ГЕРБ като менеше отговора си по няколко пъти месечно, в зависимост от една или друга медийна конюнктура.

Проблемите пред ГЕРБ и РБ щяха да бъдат незначителни ако те не бяха ловко използвани от т.нар. задкулисие, поставило си за цел да осуети потенциалната коалиция между тях. С прозрачните мотиви, да съхрани БСП или ДПС във властта, така че да гарантира едни или други олигархически интереси.

Ефектът от подобен ход на нещата, разбира се би бил унищожителен и за двете основни формации.

Ако след изборите, Бойко Борисов направи коалиция с БСП или ДПС, той би подменил волята на избирателите по същия начин, по който я подмени Симеон II през 2005 г. и тройката Станишев – Местан – Сидеров през 2013-та. Което неизбежно ще качи отново общественото недоверие до точката на кипене.

Ако след изборите, лидерите на РБ вземат решение да останат в опозиция, трудно съшитата коалиция моментално ще се разпадне. Центробежните сили ще бъдат толкова силни, че те ще се трансформират в братоубийствена война, която ще ликвидира не само едно ново и талантливо политическо поколение на България, а и самите политически партии.

Съвсем отделен е въпросът, как подобен мрачен сценарий ще се отрази на цялостната картина в България с нейните, вече споменати, комай единствени досегашни постижения – геополитическата ориентация и финансовата стабилност. Най-вероятно катастрофално.

Това е историческият момент, в който се намираме. Елитите на българската десница са изправени пред едно от ключовите уравнения в най-новата ни история от успешното или неуспешното разрешаване на което, ще зависи животът на българите за доста време напред.

В тази ситуация, повече от належащо е въпросите около евентуалната бъдеща управленска коалиция да се зададат сега, а не след два месеца. Необходимо е да се начертаят големите управленски приоритети на бъдещата десница, рамките в които тя ще се движи и от които няма да излиза. Необходимо е също така, да се стиковат не само ценностните ориентири, а и политиките сектор по сектор, именно това, което в нормалния свят, стои в основата на всяка коалиция.

Всичко това е колкото политическа, толкова и научна задача. И именно то е причината за създаването наИнститута за дясна политика, за който от седмица насам, медиите шумят.

Институтът за дясна политика ще е неправителствена организация, поставила си за основна цел да формулира ценностните ориентири на бъдещото дясно управление, да проведе публични дебати за необходимите реформи във всички по-важни сектори на държавното управление и да потърси консенсус между основните политически играчи вдясно за тях.

Друга основна цел на Института ще е да постави началото на мащабни изследвания на обществените нагласи, които да дадат ясен отговор на въпроса, как българите оценяват ситуацията, в която страната им се намира и кои са базовите им очаквания за бъдещото управление.

Амбиция на Института е да участва и в дебата за необходимите конституционни промени в България като надрастне дребнотемието и популизма и постави наистина сериозните въпроси.

Крайната цел ще е да формулира нов десен дневен ред на България, който да надгради над достигнатите (макар и непълно) политически цели от зората на прехода – демонтаж на комунистическата система, прозападна геополитическа ориентация и пазарна икономика.

Институтът за дясна политика няма да се превърне в политическа партия, защото замисълът му е за нещо много по-голямо от поредния политически проект-еднодневка. Той няма да стане и инкубатор за кадри на бъдещото управление, защото вярва, че страната ни трябва да се управлява чрез ясните механизми на парламентарната демокрация.

Първата стъпка на новосъздадения Институт ще бъде направена на 28 юли 2014 г. в хотел „Хилтън“ с провеждането на Кръгла маса на тема „Десницата пред избор“. Надявам се, всички заинтересовани от проблемите на политическата десница – симпатизанти или критици – да присъстват на форума. Входът, както и всичко вдясно ще е напълно свободен.

Advertisements
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s