Какво предстои на 12 май и след това

izboriWebcafe.bg Какво се случи и какво предстои да се случва – това са най-важните въпроси, стоящи днес пред наблюдателите на българския политически процес. Впечатляващата трансформация на бившия телохранител и пожарникар Бойко Борисов в лидер на политическа партия и министър-председател ще остане задълго в учебниците по политология като класически пример за мощта на съвременния популизъм. Също толкова класически ще е този пример, обаче, по отношение на това, какво може да направи една брутална популистка формация с политическата система на една държава.

Какво направи за четири години ГЕРБ?

На първо място ГЕРБ подмени политическия дебат (който и преди това не беше кой знае на каква висота) с безогледно замеряне с компромати, ръмжене на медиите, сплашване и купуване на журналисти и анализатори. За целта в България беше допусната немислима концентрация на огромната част от медиите в едни ръце.

В областта на бизнеса, Борисов и компания наложиха безпрецедентен натиск, унищожавайки напълно съзнателно цели сектори на икономиката, за да разчистят пътя за собствения си приятелски кръг. В резултат, България загуби над 400 хиляди работни места, а близо 100 хиляди фирми бяха докарани до фалит.

В областта на националната сигурност, управлението на бившия бодигард на Тодор Живков ще се запомни с възраждането на политическата полиция, шокиращите злоупотреби със СРС-та и с допускането на първия атентат в българската история от десетилетия насам.

Ефектът от това управление трудно може да се измери количествено, но може би най-подходяща е статистиката за раждаемостта, според която през последната година в страната са се родили деца, толкова малко, колкото за последно са регистрирани през 1945 г., годината след участието на България във Втората световна война. Това, съчетано с хората-факли и с пълното обезверяване на българските граждани, че от кризата може да се излезе, може би най-добрата епитафия на Борисовото управление.

Какво направи опозицията за четири години?

В лицето на БСП и на ДПС, а също и в лицето на по-малките парламентарно представени партии, българската опозиция проспа катастрофалното управление на ГЕРБ и наместо днес да доминира над Борисов, поне според сондажите – продължава да му диша праха. Защо се случи така, е повече от ясно.

През по-голямата част от тези четири години нито БСП, нито ДПС, нито другите бяха истинска опозиция на властта. Първо, добре известно е, че самото изграждане на Борисов като политик и на партията му, стана не без участието на отделни политици от левицата и на техните котерии.

Въпреки привидното им неразбирателство, бившият президент Първанов и Борисов неколкократно си правеха щедри подаръци и се опитваха да построят конструкта на бъдещо общо управление. ДПС, от своя страна, сподели медийната си империя с ГЕРБ, в замяна на апетитна хапка от приватизацията и гарантиран комфорт в опозиция.

Най-накрая, малките популистки партии, като Атака и РЗС, станаха жертва на непоследователната си политика, която ги люшкаше от позицията на маниакални критици на управлението, до позицията на негови усърдни ибрикчии.

Какво направи за четири години старата десница?

Подобна е ситуацията и вдясно. Веднъж направила грешката да признае дясната легитимност на Бойко Борисов, традиционната десница се оказа обречена. Гласуването за правителството, подкрепата на ГЕРБ на частичните кметски избори в София (2009 г.) и на втория тур на президентските избори (2011 г.), превърнаха двете малки десни партии в придатък на управляващите.

Всъщност, докато сините самодоволно се залъгваха, че именно те използват и задкулисно манипулират Борисов се оказа, че всъщност той е този, който е задушил с прегръдката си и без това вече омаломощените от междуособните си боричкания демократи. Когато се усетиха, те вече бяха разбити, частично купени, свалени под санитарния си електорален минимум и на практика – обречени.

Какво направи за същото време Кунева?

Преди четири години Меглена Кунева държеше в ръцете си огромния потенциал да се явява, едва ли не, единственият политик-антипод на Борисов и на това, което той олицетворяваше в политиката.

Затова през четиригодишното управление на ГЕРБ, тя с женска интуиция тръгна по пътя на пълното му противопоставяне – яви се на президентски избори като алтернатива едновременно и на ГЕРБ и на БСП, съхрани тази позиция на балотажа, като отказа да подкрепи когото и да е от двамата кандидати и накрая, създаде нова политическа партия, обявила официално, че няма да търси коалиции нито с Борисов, нито със Станишев.

Като доказателство, че работата е сериозна, Кунева дори напусна удобния (и желан от мнозина) политически център и влезе в пряка конкуренция с ГЕРБ със заявката, че ще прави именно дясна политическа партия.

Организационните и кадрови неудачи, ограниченият финансов и медиен ресурс, а също и неумението да се говори достатъчно рязко и разбираемо, не позволиха на България на гражданите да разгърне напълно своя потенциал.

Въпреки това обаче, на фона и на парламентарната опозиция, и на старата десница, партията на Кунева изглежда най-витална и най-близо до това – да премине успешно през очертаващата се след изборите тежка политическа криза.

Какво предстои?

Предстоящите парламентарни избори няма да са краят, а едва началото на истинската политическа криза. След тях в парламента ще попаднат пет формации (ГЕРБ, БСП, ДПС, България на гражданите и „Атака“), всяка от които, повече или по-малко, вече се е врекла, че няма да влиза в съюзи с останалите. Казусът ще доведе или до нови избори, или по-вероятното – до слабо експертно правителство с неясна парламентарна подкрепа.

Ефектът от това ще бъде унищожителен на първо място за ГЕРБ, който ще се разпадне на три водещи помежду си брутална, включваща всичкия им остатъчен властови ресурс, война фракции (на Борисов, на Плевнелиев и, ако оцелее до изборите, на Цветанов).

В БСП смачканата предизборно вътрешна опозиция на Станишев ще надигне глава и най-после ще го свали от председателското място, оставяйки му утешителната позиция на лидер на ПЕС.

На този фон, войната за това как да изглежда бъдещата политическа конструкция, вече ще се води много повече между трите по-малки партии. Предизвикателството за „Атака“ (като винаги) ще е да удържи целостта на парламентарната си група.

Предизвикателството пред България на гражданите – да не се изкуши да наруши предизборните си клетви, че няма да влиза в коалиция, още повече в ролята на младши партньор. Предизвикателството пред ДПС (почти непосилно) – да се откъсне от етническия си облик и да придобие контурите на национална партия.

През следващите пет години предстоят пет последователни избора. В края на този период партийната система в България ще изглежда напълно различно. И в нея ще доминират тези политически сили, които в най-голяма степен са заложили на последователното и принципно поведение. Кои – предстои да видим.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Какво предстои на 12 май и след това

  1. Kurt каза:

    „Организационните и кадрови неудачи, ограниченият финансов и медиен ресурс, а също и неумението да се говори достатъчно рязко и разбираемо, не позволиха на България на гражданите да разгърне напълно своя потенциал.“

    Гледайки отстрани – не са ви това проблемите. Големият ви проблем е, че не успяхте да се нацелите в необслужвани гласоподаватели – мислещите. Ние сме много повече от сегашната ви подкрепа според социологическите агенции – няколко пъти повече. Ако не вярвате – вижте резултата на г-жа Кунева на президенстките избори.
    Решихте с популизъм да биете най-популистките партии. Грешка в основата на кампанията ви. Ако минете 4%-та бариера ще бъде успех за вас. Но мен малко ме интересува това – мислещите отново ще бъдем без представителство в парламента. А не сме малко, но вие вярвате на Бойко за нашата бройка.
    Жалко, можеше да излезе нещо свястно от ДБГ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s