И депутатите да понесат жертви

в-к Дневен Труд, 04.02.2013

deputatiКолкото и да си кривим душата, не можем да не признаем, че всяко по-сериозно предизвикателство пред България в годините на преход е било институционално решавано през парламента. Оказва се, че институцията просто работи. Къде тогава е проблемът?

В съвременните демокрации не е достатъчно една институция просто да работи. За да функционира една държава нормално, е необходимо държавните  органи не само да си вършат работата, а и да се радват на обществено доверие. И тук именно идва големият проблем. Заслужено или не, но българите мразят институцията на парламента. Мразят депутатите, колите им, сините буркани, кюфтетата, резиденциите, охраните и т.н. А когато мразиш институцията, призвана да те представлява, значи мразиш самата идея за демокрация. А от омраза към демокрацията до любов към диктатурата крачката, както ни учи историята, е малка.

Обяснението на феномена “народът мрази собствените си избраници” не е нито в това, че (нека перифразираме вездесъщия ни премиер) “народът е прост и не разбира”, нито в това, че “избраниците са прости и не го разбират”.

Обяснението е в друго – народът мрази тези, които не показват солидарност.
Вече няколко поколения българи живеят в ситуацията на криза. В късния социализъм кризата се дължеше на огромния външен дълг и нерентабилната планова икономика. В резултат на това на българите им спираха какво ли не (тока, колите, апартаментите, чесъна, захарта, олиото и др.). По време на прехода кризата се дължеше на необходимостта от цялостно преструктуриране на икономиката и включваше намаление на доходите, на пенсиите, безработица и несигурност. Днес кризата се дължи на глобалната  посестрима и включва горе-долу същото. Независимо какви са причините, три поколения българи живеят с убеждението, че животът им е лош и че в името на децата си трябва да затягат коланите. И в общи линии го правят (откъдето и голямата ни гордост – фискалната стабилност). През цялото това време обаче управляващите, независимо от боята и идеологията си, в нито един момент не успяха да покажат съпричастност със собствената си нация. Напротив, от глупост ли, от що ли, но те често демонстрираха дебелашка незаинтересованост за това как изглеждат в очите на своите избиратели. И тук въобще не става дума за корупция или нещо подобно, а за тъпо парвенюшко перчене.

Именно по тази причина българският парламент е в перманентна криза на доверието и се нуждае от промяна. Естествено че нито от институционална гледна точка, а още по-малко от бюджетна това, дали народните представители ще са 240, 200 или 100, има някакво особено значение.

Има значение обаче това, че така партиите ще покажат, че когато призовават нацията към лишения и жертви, и те самите са склонни да направят такива. Това е смисълът на предложението за редуциране на мандатите в парламента, което периодично някой в публичното пространство повдига, а после се забравя. Това е смисълът и на другото предложение, с което през уикенда “Движение България на гражданите” обвърза редуцирането, а именно конституционно премахване на всички привилегии (коли, самолети, резиденции) на властта.
България е средноевропейска държава (нито много голяма, нито много малка). В такъв тип държави по принцип се живее културно, тихо и приятно. В тях министрите ходят с колело на работа, държавният глава (дори ако е крал) има една скромна резиденция, а депутатите с нищо не се различават от нормалните граждани. В този тип държави обичайният брой членове на законодателния орган варира между 100-150-200 и, забележете, никой не ги мрази. След 3 г. се навършва четвърт век от приемането на днешната българска конституция. За партиите това е и много, и малко. Във всеки случай обаче е достатъчно обществото да проведе дебати къде са недъзите на този основен закон. И в случай че установи, че чрез ограничаване на депутатските кресла и привилегиите ще се постигне най-важното условие за функционирането на една държава – публична легитимност на нейните управници и институции, да наложи такава промяна. Със или въпреки съдействието на партиите. За тяхно добро. И за общо.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s