За маските и хубавите дни

в-к Гласове, 28 януари 2013 г.

aecИмаше някога един политик, чиято любима фраза беше „Днес е хубав ден за българската демокрация”. Точно това си помислих, когато първите резултати от екзитпола в неделя започнаха да излизат и се очерта фиаското на БСП и Станишев на референдума. Когато се оказа, че прословутата тема, която енергийни лобита от 13 г. се опитват да представят като едва ли не вододел и основен cleavage на българската политика, интересува едва 20 на сто от българите.

Защо хубав ден?

Защото в неделя маските паднаха и се видяха истинските лица на политическите играчи в България.

Първо падна маската на Станишев.

Още когато преди месеци той се заигра с темата за референдума, нещо в популярната теза, че Сергей е европейското, цивилизованото и културното лице на българското ляво, взе да издиша. Защото всеки що-годе просветен човек в България знае, че „Белене” не е бизнес, а геополитически проект. Че не става въпрос за икономическа логика, а за усилията на шепа купени съвести да продължат и увековечат енергийната зависимост на България от Русия.

Бащата на този проект се казваше Георги Първанов. Същият, който в неделя на пресконференцията стоеше на масата до Станишев. Не знам какви бонуси си мисли председателят на ПЕС, че е спечелил с референдума, но за половин час той успя да върне БСП години назад, да покаже, че европейското й лустро е фалшиво и че отдолу продължава да ни гледа разкривената физиономия на бившата най-верноподаническа партия в социалистическия лагер.

Втора падна маската на Борисов.

Преди десет години този човек натрупа обществен кредит, като умело внушаваше на обществото, че е човек на действието, на мъжката дума, на смелостта, храбростта и прочие бла-бла, по които се прехласваха българските домакини. Цялата кариера на Борисов беше построена върху легендата за неговата категоричност и непоколебимост.

В навечерието на референдума обаче маската падна и видяхме един страхлив човек, който не може да заеме ясна позиция. Щеше да е достойно, ако Борисов беше останал на първоначалното си мнение и беше подкрепил референдума. Щеше да е достойно и ако още от самото начало беше казал своите три „не”-та. Щеше да е още по-хубаво, ако от начало до край защитаваше позицията си от Лимасол, че референдумът е без значение. Само че той не направи това.

За няколко седмици Бойко Борисов показа, че нито той, нито правителството му знаят какво да правят с управлението на страната. Показа, че го е страх да каже какво мисли, че не е онзи мачо, за когото го смятаха всички, а тънък пресметливец и хитрец, който гледа само как да се сниши, докато премине бурята. Подобно на знаете кой…

Трета падна маската на „автентичното дясно”.

От месеци бяха ясни две неща: че референдумът ще завърши с положителен за АЕЦ-а резултат и че участието в него ще е много под необходимите 4 345 450 гласа, за да е легитимен. Това, което единствено беше неясно, и това, около което се състоеше единствената интрига, беше въпросът ще мине ли активността над 20 на сто, така че БСП да претърпи пълно унижение и темата завинаги да бъде изхвърлена от публичния живот.

При това положение за една истинска десница единственият смислен ход беше да призове за бойкот на референдума. В случай, разбира се, че все още приемаме бившите комунисти за най-големия противник на дясното. Е, т.нар. „автентично дясно” направи точно обратното. Върза се на въдицата на „Позитано” и започна да поддаква на Станишев и Първанов.

Защо? Много се чудех какъв е отговорът на въпроса и стигнах поне до няколко възможни такива:

Първо, „автентичното дясно” наистина си е вярвало, че може да обърне резултата.

Това е най-малко вероятната хипотеза, но ако е вярна, ще означава, че тези хора са скъсали изцяло с реалността, че не знаят нито къде са, нито какво ги чака на изборите след половин година. Което е тъжно.

Второ, „автентичното дясно” е знаело какво ще стане, но не му е пукало за някакви си там национални интереси и десни ценности, тъй като е привидяло в референдума възможност да си организира евтин пиар и да се покаже по телевизията на държавна сметка. Тъй като познавам практически всички определящи фактори в това пространство и тъй като харесвам и обичам повечето от тях, ми се ще въобще да не мисля върху тази хипотеза.

Трето,

„автентичното дясно” се е договорило с БСП и нарочно е извадило достатъчно гласове,

така че Станишев и Първанов да не се препънат тежко. Това е теория за конспиратори (а аз не съм такъв) и затова също ще я зачеркна, с тази само бележка, че напоследък аргументите, подкрепящи сценариите за подобни ляво-десни завери, тревожно набъбват.

Четвърто и накрая, „автентичното дясно” просто си обича да го боли. Лидерите му добре знаят как избирателите ще преживеят поредния провал, но със садистична настойчивост ги водят натам. Създали са легенда за самите себе си, в която са вечно жертвани, прецаквани и предавани, в която народът е прост (все едно че не същият народ направи революцията от 1997-а), олигархията непобедима и пр. и пр.

Това май е най-вероятното обяснение. Ако не беше така,

т.нар. „автентично дясно” щеше да проведе сериозен дебат,

да види това, което всички други виждаха, и да каже: Хора, дайте да бием БСП с бойкот на техния референдум. Дайте да покажем, че не ние, а те са секта; че не ние, а те живеят в собствен филм, че тъкмо те са откъснати от обществото и вярват в митове и бабини деветини. Дайте да покажем, че сме преди всичко граждани, които не искат да бъдат манипулирани и не допускат някой да печели политически дивиденти на гърба им, а след това политици, втренчени в рейтинга си.

Ако „автентичните десни” бяха казали това, то избирателната активност нямаше да е 20,02 на сто, а вероятно нещо като 19,01. И тогава снощи физиономиите на социалистите щяха да са още по-посърнали, а сините симпатизанти да вдигат наздравици за успеха. Да, ама не (както казваше друг умен човек). Не стана. И това е единственото, което помрачи този действително хубав ден за българската демокрация. Да се надяваме – първият от много.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s