ДСБ като отломка на прехода

в-к Дневен Труд, 26.04.2012

А беше време… А беше време, когато само слухът за поредната среща на ДСБ в София препълваше голямата зала на ВИАС далеч преди уречения час. И колкото повече наближаваше той, толкова повече капацитетът на залата се оказваше недостатъчен да побере множеството. И новопристигналите се принуждаваха да сядат на сцената и стълбите. Накрая, едва когато фоайетата на университета също се изпълваха с хора и тълпата излизаше извън сградата – срещата започваше. Винаги с френетични скандирания. Винаги с вяра, енергия и политическа страст.

Осем години по-късно това време е безвъзвратно отминало. Активът на ДСБ в София продължава да се събира на същото място, но вече запълва само по няколко реда във всеки от блоковете. А на мястото на скандиранията и надъхващите речи се е настанило едно досадно и травмиращо отброяване на времето, преди единият час да изтече и правилото на падащия кворум да направи събранието легитимно.

Какво се случи? Какво направи възможно за някакви си осем години енергията на най-политическата публика в България да се изпари като вода в пустиня?

Случи се серия от политически грешки.

Първата – заявката на старта. ДСБ се създаде не като поредната политическа партия, а като алтернатива на цялата партийна система. Тази амбициозна задача обаче предполагаше изборни победи. И когато последваха не победи, а загуби – избирателите започнаха да се оттеглят. Защото направиха простата сметка, че с 2% рейтинг няма как да си алтернатива на никого, камо ли на всички.

Втората грешка – ДСБ се обяви за НОВА десница. За политическа партия отвъд хоризонта на прехода и отвъд каузите на прехода. Само че смелостта стигна само дотам. След заявката ДСБ трябваше да се държи като партия от ново поколение, а тя започна да се държи като отломка на същия този преход. Последва неизбежния брак по сметка със СДС и много скоро големите заявки на старта бяха редуцирани до “каузата” да се мине 4%-ата бариера.

Третата грешка беше, че загубила каузата си, ДСБ както изглежда загуби заедно с нея и политическия си компас. Така партията, която беше призвана да възстанови политическите граници, се отдаде на нездрав политически промискуитет.

В резултат на което пътьом легитимира ГЕРБ за дясна партия, а бившия телохранител на Тодор Живков за десен политик.

Последната голяма стратегическа грешка на ДСБ беше отказът да се отправи каквото и да е смислено послание към избирателите. След дълго умуване се достигна до удивителното прозрение, че за партията трябва да се гласува, за да влезе в парламента. А на резонния въпрос – защо ни е тази партия в парламента, се отговаряше, че ни Е, за да има за кого да гласуваме. Като в “Параграф 22”.

Всъщност големият проблем до момента беше не, че ДСБ загива, а че заедно с ДСБ загива и може би най-симпатичната, най-истинската и най-смислената част от електората на българската десница. Онова активно малцинство, което преди двадесет години формулира политическата кауза на българския преход – свобода, капитализъм и евроатлантическа интеграция. Което я отстоя на полето на политическия дебат. И което в голяма степен я реализира.

Затова е добре това, което става напоследък. Може би не е добре за партията ДСБ, но за общността ДСБ е добре. Защото с поредните напускания на партията колата се обърна и истината, че тя отдавна не е на висотата на политическите си претенции, излезе наяве. А както се казва, когато се обърне колата – пътища много.

Една част от десебарите ще изберат да се прехвърлят към ГЕРБ. Ще си кажат, че е по-добре да ги управлява популистка партия, която дори само на книга да се води дясна, отколкото да се допусне дори и най-малката опасност бившите комунисти да се върнат на власт.

Друга част ще повярват, че в България все още има шанс да се създаде нов десен политически проект. Проект, който е достатъчно автентичен и достатъчно силен, за да обърне хода на нещата и да върне в политиката хората, които са прочели поне една книга през живота си. И тази част ще потърсят този нов проект в сдружението на Меглена Кунева (авторът на тези редове спада към тази втора група).

Трета част ще останат верни на това, което някога наричаха кауза. И ще продължат да вярват, че ще се случи чудо. Обрат, който отново да ги превърне от зрител в актьор на политическата сцена.

Истината е, че всяка от тези три групи (а също и четвъртата, която просто кротко ще се откаже от гласуване) ще открие своите дълбоки основания и морални оправдания. Едни от прагматизъм, други от идеализъм, трети от лоялност. Важното е, че където и да бъдат утре, каквато и политическа конюнктура да ги разделя, тези хора ще продължат да пазят спомените от ВИАС тогава, когато редовете все още бяха пълни. А заедно със спомените и чувството, че все още принадлежат на една и съща общност. Която още има какво да даде на страната си.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to ДСБ като отломка на прехода

  1. vladimir tzachev каза:

    блогът Ви е много добър, поздравления. попаднах на него докато в отчаяние преглеждах безнадежната българска политическа риторика. Ще прочета с интерес следващите Ви публикации, които предполагам че ще мотивират симпатиите Ви към този нов герб на г-жа Кунева.

  2. Виктория каза:

    Осем години … наистина си отлетяха като за миг. А що се отнася до моралните оправдания, наистина всеки ще си ги открие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s