Изборите минаха. А сега?

в-к Седем, бр. ? (?), г. VII, 9–15.09.2009 г.

Изборите минаха и е време за равносметка. Първият извод е добър – ДСБ оцеля. Оцеля въпреки поредицата от скъпоплатени кампании, целящи да окалят каквото могат и да внушат на избирателя, че това е партия, обречена да умре. Оцеля за разлика от други, далеч по-мощни във финансово отношение проекти, включително разполагащата на практика с неограничен ресурс бизнес-коалиция “Лидер”. И не на последно място, ДСБ оцеля за разлика от партията на бившия цар, който преди едно десетилетие попиля десницата с една странна смесица от монаршеска харизма, популизъм и обещания за почтеност.

Вторият извод също е добър – ДСБ е фактор в управлението на България. След като години наред изглеждаше обречена да стои в политическия изолатор, ДСБ вече е една от партиите, от чиято парламентарна подкрепа зависи правителството. Може би участието във властта не удовлетвори някои по-големи амбиции, но е факт, че днес правителството се вслушва в това, което излиза от централата на “Кърниградска”, партията има участие във формирането на ключови политики в парламента и от време на време се изненадва приятно от поредното назначение на близък до себе си човек някъде в изпълнителната власт.

И с това свършват положителните изводи.

А сега останалите.

ДСБ оцеля, но за сметка на проекта за създаване на нова десница “отвъд хоризонта на европейското и атлантическото членство”. Създадена с амбициозната задача да стане десницата на утрешния ден, ДСБ по неволя се примири с ролята на “автентичната десница” и с инвестирането в стратегическо партньорство с партията, от която фактически се отдели преди пет години.

ДСБ е фактор в управлението на страната, но разполага само с пет представители в парламента, което, колкото и компетентни и опитни да са те, си е недостатъчно за сериозна работа. Тази цифра е още по-болезнена като се вземе под внимание, че другата основна партия в коалицията има 9 или 10 мандата, въпреки че не разполагаше нито с електоралния потенциал (избиратели й много отдавна отплуваха към ГЕРБ), нито с управленския капацитет на ДСБ.

И най-накрая, ДСБ се разми максимално в новата политическа конфигурация, в която водеща дясна партия е ГЕРБ, за която вероятно могат да се кажат много хубави неща, но сред тях със сигурност не е, че дясността й е иманентно присъща, че тази принадлежност е нещо повече от конюнктурен избор и залепване на етикет. ДСБ се разми и в проекта Синя коалиция, загубвайки своята идентичност или по-точно ограничавайки я в тесните рамки на носталгията по отминалото (синьо) време.

Всъщност именно разпадът на идентичността е най-големият проблем на ДСБ днес. Защото в България имаше и има много конюнктурни партии, които съществуваха благодарение на лидери-рейтингови рекордьори (НДСВ, ССД, ГЕРБ), на скъпи PR-кампании (Гергьовден, Новото време, Лидер, РЗС) или на организационна инерция (СДС, БЗНС-тата, ДП); и много малко партии, които съществуват, защото разполагат с достатъчно солидна общност от хора, споделящи еднакви ценности, политически принципи и ако щете дори естетически критерии (БСП, ДПС, може би и Атака). При създаването си ДСБ имаше привилегията да разполага с такава общност или, което е по-точното, тази общност създаде ДСБ за да има своето политическо представителство.

Такава общност обаче се поддържа през идентичност.

Затова дебатът в ДСБ днес трябва да бъде не за това, колко “наши” са се промъкнали в управлението, нито дори за това какво ще правим на частичните избори в София, а по какъв начин да възкресим идентитета, който загубихме. Ако успеем да го направим – ще имаме общността от съмишленици, а с нея след две или четири години няма да треперим пред разни изборни бариери. Ако я нямаме, ще трябва да избираме между еднакво нерадостните перспективи да паразитираме върху нечий чужд гръб или да скочим в пропастта с достойнство.

Не пиша този текст, за да дам отговорите, а за да поставя въпроса. Надеждата ми е, че той ще породи истинска дискусия – стойностният дебат е едно от условията за съществуването на политическа общност. И все пак накрая ще предложа едно (макар и техническо) решение:

Да си направим телевизия. Тази идея вече толкова пъти беше повтаряна, че се превърна в трафарет и поредният й говорител (съзнавам това) винаги рискува да се стори смешен в очите на хората. Но това, че за нещо се говори отдавна, не означава, че то не е вярно. Обикновено означава тъкмо обратното.

Затова сега, когато се чудим какво да правим, нека осъществим това, за което толкова много сме говорили. Нека си направим телевизия (а не предаване, рубрика или да проведем много обещаващ разговор с някой ТВ водещ). Ако има нещо, което през последните години е доказало, че може успешно да поддържа общност, това е вестник “Седем”. Затова да си направим телевизия като този вестник. Медия не претенциозна и бездушна, а медия с дух. Медията, в която да можеш да видиш истински дебат, категорична позиция и политическа страст. И не на последно място медията, от която – ей, Богу – и партията ДСБ, и общността ДСБ имат жизненоважна нужда.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s