Можеше, ама не стана

в-к „Седем“, април 2009 г.

България се управлява от крадци. Крадци са Станишев, Доган, Първанов и цялата останала сбирщина вляво. И тук не визирам факта, че през тяхното управление от бюджета и от еврофондовете бяха източени милиарди (да речем, че това трябва да се доказва в съда), а друг един факт. Че на предстоящите парламентарни избори те се готвят да откраднат гласовете на стотици хиляди българи. За какво идва реч?
Според хитроумния план на президента Гоце, на предстоящите парламентарни избори най-после ще бъде въведен “мажоритарен” елемент. Това ще стане обаче не като се направи ново райониране, отговарящо на населението в отделните избирателни райони, а като се използват досега съществуващите 31. И така например Варна със своите 400 000 избиратели ще получи един депутатски мандат, колкото и Видин със своите 100 000. 300 000 избиратели под чертата. И още по толкова в Бургас, в Пловдив, в 23-и софийски район, в 24-ти, в 25-ти и т.н. Фактически избирателното право на повече от половин милион българи ще бъде силно редуцирано. Ако ти, който четеш тази статия, си примерно от София, трябва да знаеш, че гласът ти ще е равен на ¼ от гласа на един гласоподавател от Силистра, Търговище или Разград.
Ето това се крие зад прословутата мажоритарност. Нарушаване на фундаменталното правило, че избирателното право е всеобщо и РАВНО.
Но проблемите не свършват с това. Защото Станишев, Доган и Първанов са крадци на гласове от класа и крадат със замах. Затова зад идеята за 31 мажоритарно избирани кандидати се крие и още една кражба. Нека погледнем следната хипотеза. В Кърджали мажоритарния мандат ще спечели кандидатът на ДПС (вероятно подкрепен от БСП). Само че в Кърджали за другите мажоритарни кандидати – на СДС и ДСБ, на ГЕРБ, на Атака и прочее, ще гласуват примерно още 20 000 души. Тъй като обаче правилото при мажоритарен вот е, че първият печели всичко, гласовете, подадени за останалите, ще се изгубят. И тъй като, да речем, Атака няма да бъде първа в нито един от избирателните райони, всичките й примерно 150 000 гласа ще се изгубят. Или по-скоро ще бъдат откраднати от нашите трима юнаци.
И тук въобще няма да говоря за отказа на ДПС и БСП да подкрепят идеите за предотвратяване фалшификацията на изборни резултати в смесените райони, чрез създаването на регионални преброителни центрове, за изборния туризъм, за купуването на гласове и т.н.
Какво обаче ще стане накрая?
В европейската и световната демократична практика има няколко емблематични случая, в които партии са се опитвали да фалшифицират изборните резултати с промяна на правилата в последния момент. И резултатът винаги е бил еднакъв. Новите правила като бумеранг се връщат върху тези, които са ги измислили.
Така че можем да очакваме поне две неща:
1) Тези правила ще засилят консолидацията вдясно. Десницата волю-неволю ще бъде принудена да потърси решение, за да противодейства на оста Станишев-Доган и най-вероятно ще го открие. И когато накрая стратезите от “Позитано” теглят калема, ще преброят между 20 и 25 мажоритарни мандата на десницата (ГЕРБ, ДСБ-СДС и другите), срещу 6 или 7 свои.
2) Начинът, по който БСП и ДПС променят изборните правила в последния момент и без консенсус между политическите играчи, ще отприщи подобни действия в ответ. Следващото парламентарно мнозинство (което няма да бъда ляво) със сигурност ще се изкуши да направи същото. На БСП и ДПС правилата ще им бъдат сменени обаче не когато са във възход и загряват за властта (както десницата днес), а когато са в тежка политическа криза, Станишев и Първанов се бият за властта в БСП, Доган има сериозни проблеми с прокуратурата, а спонсорите и обръчите от фирми са ги напуснали и се правят, че не ги познават. Когато тогава силните на деня им променят правилата на играта, те ще започнат да хленчат, че се нарушават демократичните принципи, но никой няма да ги чуе.
Това е накратко коментарът ми на това, което се случва и прогнозата за това какво предстои. А иначе имаше и друг начин. Можеше две или дори три години преди изборите да се проведе истински и сериозен дебат за това какви промени са ни необходими. Можеше в този дебат да участват експерти, неправителствени организации, можеше да се потърси и проучи ценният опит на старите европейски демокрации и на страните в преход. В крайна сметка, можеха да се приемат правила, които одобряват всички партии и то достатъчно рано преди изборите. Можеше, ама за жалост не стана.
Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s