Отговорите

в-к Седем, бр. 8 (301), г. V, 25.02–03.03.10.2009 г.

Идат избори. И отново ще се започне едно замеряне с факти и лъжи. Когато например десницата си позволи да отбележи, че кабинетът „Станишев“ източи 1 млрд. лева от ДДС, някой откъм БСП ще отговори, че Костов окраде държавата. Когато десницата посочи, че друг един милиард, този път европейски пари, бяха загубени за България поради корупцията и некадърността на правителството, някой оттатък ще повдигне въпроса за „Балкан“ и т.н., и т.н. Докато горкият избирател съвсем престане да различава истината от лъжата.

И тъй като никой отдясно така и не намери време през последните десет години да отговори на всичките тиражирани клевети, добре е това да се направи в навечерието на изборите. Та утре, когато редовият демократ тръгне по съседите си да ги убеждава за кого да гласуват, да има с какво да ги цапардоса по главата. Това е и основната функция на следващите редове:

Лъжа №1: Костов преподавал научен комунизъм. Това е особено популярна лъжа. Според нея преди 1989 г. сегашният десен лидер Иван Костов преподавал политикономия на социализма. Или направо научен комунизъм. И кандидатствал да става член на БКП, жена му била партиен секретар. А сигурно ще да е имал и досие. Истината обаче е различна. Преди 89-та Костов е преподавал политикономия на капитализма. И наистина е имал досие, но като жертва на политическо преследване. Това досие се пази и днес. В него могат да се прочетат интересни неща, например това, че през 1984 г. Костов е бил уволнен от асистентското си място във ВИИ „Кар Маркс“ заради „немарксистки възгледи“ или например, че е давал „негативна оценка на новия икономически подход и в научните му разработки има антикомунистически постановки“.

Лъжа №2: Фалитът на „Балкан“. Честно казано, не зная защо една от най-абсурдните лъжи е и най-устойчива. Ще го кажа тук, ще го повторя и малко по-долу. Още през 1995 г. тогавашното правителство на БСП, оглавявано от Жан Виденов, направи един списък за предприятия за ликвидация. Не приватизация, а ликвидация. Това бяха тези над 70 големи компании, изначално нерентабилни и източвани години наред от комунисти и ченгета. Правителството на Костов взе политическо решение тези фирми да бъдат приватизирани въпреки икономическата логика, но в името на хората, работещи в тях. От всичките предприятия фалира САМО едно – „Балкан“, и едно от години е на ръба – „Кремиковци“. Всички други оцеляха. Така че не Костов, а БСП съсипа „Балкан“, източвайки го години наред. През последните десет години от своето съществуване превозвачът гълташе по 20 милиона долара държавни помощи годишно и въпреки това имаше дълг от 100 милиона.

Лъжа №3: Криминалната приватизация. Легендата твърди, че преди Костов да дойде на власт, държавата притежавала активи за 20-25 млрд. долара, а той после ги бил продал за 1.5 милиарда. Само че истината е друга. Още през 1988-89 г. комунистическата икономика фалира напълно и именно заради това беше наложен мораториумът на Луканов. В периода 1989-1996 г. на входа и на изхода на всички държавни предприятия бяха инсталирани фирми на комунистическата номенклатура, които ги източваха. Според официал ната статистика от 19% г. собственият капитал на всички държавни предприятия е под 4 млрд. долара, а общият им финансов резултат е загуба от над 580 млн. на година. И това преди голямата криза от януари-февруари 1997 г. Така че отново не десницата, а БСП източи държавата, а предприятията, които правителството продаваше за по един долар, бяха в списъка за ликвидация и имаха дългове, често от стотици милиони

Лъжа №4: Отварянето на досиетата. Досиетата бяха за пръв път отворени през 1997 г. с един калпав закон; и отново, вече в синхрон с нормалната централноевропейска практика – със закона от 2001 г. Действащата според него комисия „Андреев“ започна да осветлява агентите по същия начин, по който го прави и сегашната комисия. През 2002 г. обаче правителството на Симеон Сакскобургготски спря процеса, за да намърда отново агентите в държавната администрация. През 2006 г. под европейски натиск отварянето на досиетата беше възобновено и продължава и досега. Ако има нещо, което не беше направено от парламентарното мнозинство на ОДС, това беше приемането на закон за лустрацията заради обструкциите на тогавашния президент Стоянов и нарочно решение на Конституционния съд.

Лъжа №5: Най-корумпираното правителство. Според застъпниците на тази теза Иван Костов е стоял начело на „най-корумпираното правителство“ и нещо повече – превърнал е тази корупция в официална политика. Да, ама не. Първо – всичките критики в тази посока идваха от таблоидите, притежание на бивши височайши ченгета; и нито една от международна организация или друга сериозна институция. Второ – Костов беше ЕДИНСТВЕНИЯТ премиер, който се раздели с министри, подозирани в корупция, и прати материалите за тях в прокуратурата. И единственият, който рискува да разцепи партията си, за да прогони отново подозираните в корупция Христо Бисеров и Йордан Цонев от парламентарната си група. Днес положението е друго. Не жълтата преса, а ОЛАФ, Европейската комисия и българската прокуратура вадят информацията за злоупотреби за милиарди левове. А Бисеров и Цонев отново са в политиката – и, колко любопитно – в ПГ на ДПС.

Лъжа №6: Коалицията с царя. Та според тази лъжа след изборите през 2001 г. бившият цар давал мило и драго да направи коалиция с тогавашното СДС, но СДС (под диктата на Костов, разбира се) му отказало. Само че истината е друга. Тогавашното СДС (начело с Екатерина Михайлова) постави пред НДСВ условие Доган и партията му да не участват в управлението. НДСВ не просто не отговори на условието, а фактически дори не предложи параметри за общо управление. После се оказа, че разговорите с десницата са се водели формално, а задкулисно са се водели други преговори – с ДПС, ген. Любен Гоцев и фигури от БСП. Прочее нерадостната съдба на НДСВ днес показва, че това да направиш безпринципна коалиция с победилата на избори партия само и само да останеш във властта, невинаги е блестяща идея.

Лъжа №7: Парите от Чорни. Типичният ченгесарски скандал с „дарението“ от Майкъл Чорни, пазен две години за „про-говарянето“ на Костов, е типичен и за подхода на българските таблоиди в такива случаи. Когато Чорни обяви, че кипърска фирма – негова собственост, е направила такова дарение, всички вестници го обявиха с огромни заглавия на първите си страници. Когато обаче по-късно кипърски съд официално обяви, че фирмата „Ромент трейдинг“ не е била собственост нито на Майкъл Чорни, нито на свързани с него лица, когато е било направено дарението, същите вестници обявиха това в малки дописки на шеста-седма страница. И лъжата продължи свободно да се лее в пространството.

Лъжа №8: ДСБ няма да влезе в парламента. Тази лъжа е евъргрийн. Повтаря се преди всеки вот, като целта й е проста – да обезкуражи привържениците на партията, дано се откажат да гласуват за нея. През пролетта на 2005 г. например прогнозите за ДСБ бяха за 2-2.5%. И никой социолог не си направи труда да обясни, че реално на изборите 2.5% от хората с право на глас означава 5% от реалните гласоподаватели. И всички бяха много изненадани как ДСБ спечели 6.5% на изборите през юни. Днес отново същото -2-2.5%. Белким този път някой се прилъже.

Това са част от най-упоритите клевети и слухове, с които от години замерят българската десница. Пропуснал съм някои от откровено идиотските като тези, че като министър-председателят Филип Димитров ходел на работа гол за потрес на чуждите делегации; че Костов е приватизирал Златни пясъци, Слънчев бряг, Боровец, Пампорово, Кран Монтана и по всяка вероятност – Лепен; че е изкарал школата на КГБ в Москва и оттам се познава с Карлос Чакала, Вито Корлеоне и особено опасна банда извънземни. Пропуснал съм, разбира се, и най-упорития слух, че „ей точно този хотел тука е на Костов, но го държи чрез подставени лица“. Как да се отговори на него оставям на въображението и интелигентността на драгия читател.