Имало едно време една държава…

в-к Седем, бр. 46 (287), г. V, 12–18.11.2008 г.

От рухването на Берлинската стена за трети път ни управляват бившите комунисти и по всичко изглежда, че за трети път страната ни ще затъне в икономическа криза. Вече съм имал възможност на страниците на вестник “Седем” да кажа какво мисля за икономическите експерти на левицата и въобще за тройния буламач, който ни управлява. Някак мен БСП въобще вече не може да ме учуди, колкото и талант да проявява в демонстрацията на управленската си бездарност.

 Учудвам се обаче на друго. На българските избиратели. Чудя се що за благородство е това тъпо и упорито да награждаваш с доверие тези, които са се подиграли с него предишния път. Спомням си, че преди години Румен Овчаров предлагаше съвсем насериозно левицата да отиде на избори с лозунга “Няма да ви излъжем трети път”, но вероятно някой PR-спец се намеси и го спря. И добре стана, защото сега ще могат да си го пазят за следващия път.
 
Та учудвам се на обществото, а не на БСП и се чудя може ли въобще да има общество, когато няма памет. Съвсем наскоро един друг виден червен функционер – евродепутатката Илияна Йотова заяви, че седем години след управлението на Костов, цитирам: “ние все още не можем да се възстановим от това управление”. Що за общество е значи това, в което някой от БСП може да се изтъпи и да произнесе това изречение?
 
На пръв поглед изглежда излишно да се занимавам със Сергей Станишев и неговата партия, защото и за слепеца вече е ясно, че им остават броени месеци във властта. Почти като да вадиш нож на умряло куче.
 
Ама не съвсем. Не защото, въпреки хитроумните си трикове, Станишев има някакъв шанс, а защото както нямаме памет, рискуваме след някоя и друга годинка да ни поднесат притопления обяд още веднъж. И понеже вече си представям как някой срича посланието “Няма да ви излъжем четвърти път!”, ще си позволя да напомня някои неща.
 
И ще го направя просто, като детска приказка, така че да ги схване и най-безразличният и впиянчен почитател на тройната коалиция…
 
Имало едно време една държава. Тази държава имала огромен външен и също толкова огромен вътрешен дълг, които нямала сили да обслужва.
 
В тази държава имало инфлация, валутата й се обезценявала не с дни, а с часове, така че накрая се стигнало до положение хората да взимат по 5 долара пенсия и 15 долара заплата.
Тази държава имала грандоманска, нефункционираща и губеща индустрия, на входа и изхода на всяко от чиито предприятията, стоели източващи го мафиотски фирми.
 
Лявото правителство на тази държава изготвило списък с десетки предприятия за ликвидация – предприятия, чиито работници с месеци не получавали никакви заплати.
 
Всъщност тази държава не се управлявала нито от правителството, нито от парламента, а най-вече от мисията на Международния валутен фонд. И ако например незабравимата Ан Макгърк откажела някое тримесечие да отпусне поредната помощ в размер на 60 милиона долара, икономиката виела на умряло.
 
В тази държава фалирали банки или, за да бъдем точни, фалирала цялата й банкова система, а хиляди доверчиви вложители изгубили скромните си спестявания.
 
За тази държава от чужбина пращали помощи и днешното “юпи поколение” се редяло чинно за немските и австрийски шоколади, брашно и дрехи, докарвани по детски градини и училища.
 
Тази държава се наричала България под властта на БСП. Партия, начело на която стояла жалка шайка от мошеници, крадци и просто несъстоятелни и некомпетентни хора, знаещи всичко друго, само не как да вдигнат една икономика на крака.
 
Та именно тази държава получи в наследство през 1997 г. правителството на Костов. И направи най-радикалната дясна икономическа реформа, както в модерната българска история, така и на фона на реформите във всички бивши социалистически страни.
 
Вярно е, че оттогава минаха седем години. Но през тези седем години, господа социалисти, вие нищо не възстановявахте, а просто използвахте инерцията. Но колкото повече време минаваше, толкова по-слаба ставаше тази инерция и затова днес вие сте точно толкова жалки, колкото бяхте през онази студена и гладна зима на 1997 г. И сгромолясването ви е също толкова неизбежно.
Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s