За кризите и политическите обрати

октомври 2008 г., в-к „Седем“

Световната финансова криза на практика прикри от обществеността в България факта, че страната така или иначе се намираше в навечерието на икономически крах, вследствие недалновидната политика на последните два кабинета. Извън случващото се по световните борси, в България от няколко години постоянно се увеличава задлъжнялостта на домакинствата, в най-голяма степен дължаща се на увеличението на енергийните ресурси и водата. Тук, разбира се, правителството “Станишев” надмина себе си като предсрочно предоговори газовата спогодба с Русия с далеч по-неизгодна за България.

Така или иначе кризата наближаваше и преди, и глобалните трусове няма да я предизвикат, а само ще я направят по-голяма. Това, че повечето страни решават банковите си проблеми с фактическо одържавяване на банките, ще доведе до нова политика на тези финансови институции с неизбежно изтегляне от пазарите в стопански и политически риск. Т.е. българската икономика, която от години функционира единствено благодарение на чуждите инвестиции и кредитите, изведнъж ще се окаже на сухо. Без външното кредитиране, икономическата дейност на малките предприятия ще спре, а най-вероятно ще се стигне и до срив в цените на недвижимите имоти, на наемите, до невъзможност на гражданите да обслужват взетите кредити и така до една лоша спирала или по-скоро до свободно падане в пропастта.

Така, че идва криза. И уверенията на Станишев и Орешарски, че това не е вярно, тежат точно толкова, колкото тежаха същите уверения на американските финансисти отпреди шест месеца и на европейските им колеги отпреди два. България най-вероятно е на прага на третото си голямо икономическо сътресение за последните две десетилетия – след фалита и свързания с него мораториум върху външния дълг през 1990 г. и фалита на банките и хиперинфлацията от 1996–1997 г. И по всяка вероятност, през следващата година ще наблюдаваме всичката онази позната ни до болка паника и отказ от поемане на политическа отговорност.

Както тогава, така и сега, по-голямата част от политическия “елит” не е способен дори да разбере причините за кризата, какво остава да посочи изход от нея. Така, както през 90-те бившите комунисти, свикнали да управляват една изкуствено поддържана планова икономика, бяха безпомощни в условията на пазарно стопанство, така и днес “социално-либералните” ни финансови експерти, до един борсови спекуланти, са безпомощни, когато трябва да погледнат отвъд виртуалната икономика на борсите, в реалната такава.

Докато в българската политика е традиция историческите истини да се преиначават и често на бялото да се казва черно, в света на финансите е по-различно. Факт е, че от специалистите в областта никой не отрича, че изходът от двете големи кризи на 90-те – мораториума и хиперинфлацията, беше посочен и осъществен от един и същ човек. Същият прочее, върху чието очерняне “спецовете по политика” се упражняват вече десет години.

През 1990 г. като министър на финансите и фактическия “силен човек” в правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров, Иван Костов пое една напълно катастрофирала икономика с унищожено доверие в международните финансови институции и в рамките само на няколко месеца я изправи на крака.

През 1997 г., вече като министър-председател, Костов за втори път пое отговорността за една още по-банкрутирала страна, стабилизира финансите й и проведе безпрецедентната по своя мащаб приватизация и структурна реформа.

И в единия, и в другия случай иначе повече от нахалните “национално отговорни капитали”, “професионалисти с дългогодишен опит”, политически наблюдатели, социолози, политолози, бивши и настоящи ченгета и медийни босове стояха занемели отстрани, защото съзнаваха пълната си безсъдържателност.

Припомням всичко това, за да стане ясно на читателите какво се случва в момента и какво предстои да се случи през следващите месеци. За да стане ясно например, защо загряващият за премиерското кресло софийски кмет неочаквано започна публично да се извинява на Костов. И защо емблематични политически манипулатори изведнъж рязко редуцираха прогнозите за политическия му край, а социолозите започнаха чат-пат да изтървават и някой по-оптимистичен процент.

 Защото политическият елит се тресе от страх. От страх, че идва криза, справянето с която не е по възможностите нито на сегашните управляващи, нито на Бойко Борисов, нито на екипа му от икономически експерти.

 Така че, за пореден път ще наблюдаваме една и съща пиеса: Костов ще се завърне, с ключова роля в следващото управление. Помнете ми думата – с това ще се завърне и хорът от апологети, същите тези които преди десет години го поставяха непосредствено до Левски и Стамболов, а после се правеха, че не го познават. Костов ще си свърши работата така, както го направи и предишните два пъти. И тогава, когато нещата започнат да изглеждат стабилни, ще започнат оплювките. Защото независимо от глобалните финансови трусове, ние не се променяме. И си оставаме преди всичко българи.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s