Говоренето на ДСБ – три проблема

в-к Гласове, бр. 31, г. II, 03–09.08.2007 г.

През последните три месеца ДСБ проведе един абстрактен дебат за смисъла на своето съществуване и един мъчителен дебат за своето бъдеще. Ако има нещо, което преминаваше като червена нишка през всички разговори, то беше констатацията, че един от ключовите проблеми е в начина по който партията говори. Целта на настоящата статия не е да изчерпи всичко по този въпрос, а по-скоро да го подложи на дискусия. И да се опита да даде някакви примерни рамки, в които трябва да се търсят решенията.

Проблем №1: ДСБ говорят от и за миналото.

Заявката, с която партията беше създадена преди три години беше, че това е политическа сила “отвъд прехода”. От нея се очакваше да зададе новият дневен ред на българското общество и нова кауза на българската политика. В началото това беше правено сравнително успешно – посланията за силна България, за ролята на Доган и ДПС, за турското членство в ЕС, не просто предизвикаха политически интерес, а накараха и други политически сили да приемат част от техните постановки.

Основен елемент от стратегията на ДСБ е партията да се държи като говорител и функция на твърдото ядро десни избиратели. По-принцип тази тактика беше правилна – тя помогна на ДСБ да спечели стратегическо предимство над основния си електорален съперник (СДС – разполагащ с многократно по-голям финансов и медиен ресурс). С течение на времето обаче стремежът партията винаги да заема хардлайнерската позиция, започна да дава системен дефект. ДСБ стана функция не на ядрото десни избиратели, а на своето собствено твърдо ядро. А по сетне на най-твърдите сред това ядро. Появи се процес напомнящ белене на глава лук, при която със свалянето на всяка следваща люспа се открива нова възможност за достигане до още по-чистото и бяло ядро. Именно това направи партията да изглежда самодостатъчна и отне възможността й да представлява ефективно по-широка група от общности и гласоподаватели.

Ставайки заложник на твърдото си ядро ДСБ започна да артикулира такива политически послания, които могат да предизвикат възторг във всяка зала с партийни членове, но за по-широката общественост остават не неправилни, а паралелни на нейните очаквания и интереси.

Типичен пример за това е темата с досиетата. ДСБ наистина направи невъзможното по този въпрос. Върна темата в дневния ред на обществото. Успя да отговори адекватно на пропагандата – “Костов защо не отвори досиетата?”. Успя да разобличи президента Първанов и да го принуди публично да признае своята принадлежност към ДС. Предизвика граждански среди да се занимаят с проблема. И най-накрая предизвика управляващите въпреки нежеланието им да възстановят механизма за отваряне на досиетата, блокиран през 2002 г.

Всичко това обаче остана оценено единствено от членовете на ДСБ. За всички останали тези усилия останаха безсмислени. И затвърдиха общото впечатление, че политиците се занимават с теми, които интересуват тях си, а не българското общество.

Проблем №2: ДСБ говорят с партии, а не с избиратели.

Вторият проблем не засяга само ДСБ, а почти цялата политическа система – партиите в България говорят помежду си, а не с обществото. Единственото с което се занимават политическите тв-предавания са караниците, коалиционните планове и тарикатските надигравания между отделните партийни централи. В случая с дясното пространство тези въпроси на практика изцяло изместиха останалите политически послания. Когато след частичните избори в София ДСБ протегна ръка към СДС и към останалите парламентарно представени десни формации, партията абдикира от една от учредителните си заявки – че е нова десница, а не десница на прехода. И самоволно се подложи на мъчителните преговори за обща президентска кандидатура, които изсмукаха цялата й енергия през 2006 г.

Всяка политическа позиция тогава, всяка поява в медиите и сяко действие преминаваха под знака на дясното “единодействие”. ДСБ се подчини на медиите, които диктуваха този интерес и извади кухнята на десните преговори на показ. Проблемът е в това, че макар тези разговори да забавляваха страничния наблюдател, за десния избирател изглеждаха отблъскващи. И отново се създаде впечатлението, че политиците говорят помежду си, а не с избирателя. И че ги вълнуват проблеми, които не вълнуват нормалните хора. На обратния полюс остана “Атака”, в която в месеците предхождащи вота развиха свои собствени теми и почти не говореха за президентските избори, но в последствие постигнаха успех, изпращайки своя кандидат на балотажа.

Проблем №3: ДСБ говорят срещу всички.

В желанието си да бъде твърда и безкомпромисна опозиция на управляващите и да постави ясни политически граници ДСБ атакува винаги и всички. Този проблем не се заключава в агресивното говорене. Напротив – в България има ниша за категорично говорене срещу непопулярното правителство и парламентарно мнозинство. Проблемът се състои в предсказуемостта на това, което ще ДСБ казва. Ако спор между министър-председателя и негов министър стане публичен, ДСБ ще излезе с позиция, че премиерът е безпомощен, а министърът му калпав и корумпиран и че цялото правителство трябва да си ходи. Ако НДСВ и ДПС влязат в открит конфликт, ДСБ ще каже, че ДПС са част от организираната престъпност, а НДСВ първи вкараха Доган във властта и затова трябва да си ходят всички ведно с Тройната си коалиция. Ако Бойко Борисов и Румен Овчаров се скарат ДСБ ще каже, че Овчаров е човек на мафията, а Борисов обслужва интереси на Първанов и ДС и затова всички трябва да си ходят.

Не че тези констатации не са верни. Проблемът е, че те са напълно предсказуеми, т.е. безинтересни. И в нормална ситуация, когато страничният наблюдател неминуемо взема страна в конфликта ДСБ винаги е срещу страната, която той е заел по простата причина, че е и срещу двете страни.

Постоянното говорене срещу всички, освен в предсказуема превръща ДСБ и в “злобна” партия. То я маргинализира в очите не обществото и медиите, кара я да изглежда отчаяна, притисната в ъгъла и слаба. А за партия построена от върху посланието за сила и персонифицирана с лидер, чийто имидж е на силен и дори силов политик, усещането за слабост може да се окаже гибелно.

Горните констатации не изчерпват най-болезнените проблеми на ДСБ – липсата на цялостна PR и медийна стратегия (дължаща се най-вече на липсата на достатъчно средства). Те обаче са решими и макар решението им да не е панацея все пак би спомогнало за излизането на ДСБ от кризата.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s