Фамилията Гаврийски – силата на духа и традицията

в-к Про & Анти, бр. 42 (721), г. XV, 21–27.10.2005 г.

Кандидатурата на Светослав Гаврийски за кмет на София извади на светло една от интересните български фамилии, които стават жертва на комунистическия терор и, въпреки това, успяват да оцелеят и да съхранят до днес спомена за едно трагично поколение български мислители и интелектуалци.

Дядото на кандидат-кмета на ДСБ, Димитър Гаврийски, е един от изключителните философи (а също литератор и езиковед, член на Съюза на българските писатели – СБП) на България от първата половина на века и е парадоксално и осъдително, че днес името му е забравено. Върховото му постижение – “Философия и политика на войната” е издържано в най-добрите традиции на европейската консервативна философия. Същевременно то е достатъчно предизвикателно, за да предизвиква международен отзвук и нападки от страна на турския вестник “Йени Сабах”. В своя защита Гаврийски се нарича: “един най-обикновен мислещ българин, който не обича да крие убежденията си и се стреми към познанието на истината, доколкото това е възможно за човешката глава”.

Интелектуалният кръг на Димитър Гаврийски включва личности като Иван Вазов и проф. Иван Шишманов. Неслучайно той е и автор на едно от най-прецизните изследвания върху творчеството на Патриарха на българската литература “Образователни ценности в поезията на Вазов”. Съпругата на Гаврийски също е част от интелектуалния елит между двете световни войни – собственик и директор на частната девическа търговска гимназия в София „Миневра“, една от впечатляващите с модерното си европейско самочувствие българки от епохата, която напомня със силата на духа си Яна Язова и Фани Попова-Мутафова.

Самият Димитър Гаврийски е автор на изследване върху германските висши търговски училища, с което поставя началото на семейната традиция. Истинските му интереси обаче са насочени към търсенията на мислещия човек. Историко-философската си студия върху философията на Имануел Кант Гаврийски започва с посвещението: “На ония, които мислят, и в мисълта намират щастие, посвещавам тази книга, писана само за тях.”

Но именно мислещите хора са най-големият враг на комунистическия режим и затова не е случайно, че Димитър Гаврийски става една от първите му жертви. На 14 ноември 1944 г. на заседание на Управителния съвет на СБП се обсъжда само един въпрос: “Разглеждане дейността на съюзните членове през време на фашисткия режим в България”. Присъстват: Трифон Кунев, Людмил Стоянов, Младен Исаев, Боян Болгар, Димитър Панталеев и Никола Фурнаджиев. Според протокола “разглежда се обстойно и внимателно литературната и обществената дейност на всички писатели, членове на Съюза по време на фашисткия режим в България. Управителният съвет намира, че някои съюзни членове, както чрез литературни и публицистични творби, така чрез дела като министри, общественици и пр. са проявили дейност, която е била в разрез с интересите на народа и културата ни.”

За да придаде законова форма на решението си, Управителният съвет тук вече търси да се позове на Устава на СБП. “И тъй като тези писатели с дeйността си са унизили писателското звание, а някои са работили против интересите на Съюза, Управителният съвет намира, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Устава те следва да бъдат заличени от списъка на съюзните членове”. Следват имената на изключените и провиненията им. Сред имената, наред с Гаврийски, са и бившият премиер Богдан Филов, бившият министър на просветата Борис Йоцов, писателката Фани Попова-Мутафова, съпругът й Чавдар Мутафов, Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев и други. Срещу името на Димитър Гаврийски е записано, че е бил председател на “хитлеровия” комитет „Нова Европа“. Всъщност „Нова Европа“ е списание на европейската академична младеж, забранено след 1944 г. Скоро след това Димитър Гаврийски е убит без съд и присъда. Пропуск, който бързо е поправен, когато Народният съд посмъртно го осъжда за “фашистка” дейност. Училището „Миневра“ е национализирано, а семейство Гаврийски принудено да се изсели в Свищов, което дава отговор на въпроса, защо потомък на стара софийска фамилия като днешния кандидат-кмет на ДСБ не е роден в столицата.

Репресията срещу Димитър Гаврийски не свършва с неговото убийство. След смъртта му (а и до днес) книгите му не се преиздават, за тях не се говори. Още на 8 декември 1944 г. Дирекция на народната милиция – Държавна сигурност издава указание до столичния комендант на народната милиция и с препис до областните инспектори по ДС. В него буквално пише: „В изпълнение на Закона за Народния съд, както и сключеното в Москва примирие, една от вашите ударни задачи представлява установяването, описа и изземането на всички печатни издания с прогермански, фашистки и расистки характер, както и всички такива издания, изображения, ликове и надписи против СССР, Великите демокрации или нашите съседи. Това изземане няма да се извърши само от частните лица, дотолкова, доколкото единичните екземпляри, намиращи се в същите, не получават разпространение.“ Сред изданията, които са иззети и унищожени попада “Философия и политика на войната” на Димитър Гаврийски, както и всички издадени броеве на списание “Нова Европа”.

И въпреки всички репресии, на които е подложено семейство Гаврийски, то оцелява. В Свищов синът на убития писател става преподавател по Застрахователно право и на практика основоположник на застрахователното дело в България. Професор д-р Велеслав Гаврийски е автор на учебниците „Икономика на застраховането“, „Застрахователно право“ и „Презастраховане“, по които се учи и досега. Интересно е как големият писател Георги Данаилов описва бащата на кандидат-кмета: “Виж, професор Велеслав Гаврийски беше друг тип човек. Изглеждаше невъзмутим, говореше бавно, носово, имаше едно око, другото се взираше стъклено и неподвижно в една точка, имаше феноменална памет, можеше да цитира цели страници от научни трудове, при това на немски, пиеше каберне, беше прям, студентите го боготвореха, а той заявяваше: “Ако ме уволнят от тази Академия, да знаете, че е защото съм фашист, а ако уволнят професор Спасов, това ще бъде поради некадърност.” Професорът никога не е бил никакъв фашист, а що се отнася до качествата на колегата му, изглежда не са съществували две мнения.”

На името на проф. Гаврийски през 1997 г. е създадена фондация на застрахователите в България. Учредители на фондацията са утвърдени застрахователи, юридически и физически лица, Университетът за национално и световно стопанство и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

Последният известен представител на фамилията е Светослав Гаврийски. Популярен най-вече като добър финансист, той е назначен за заместник-министър на финансите в правителството на Филип Димитров. През зимата на 1997 г. е финансов министър в служебния кабинет и пряко отговаря за излизането на България от икономическия колапс и подготовката на Валутния борд. Избран за управител на Българска народна банка, той става един от малкото финансисти, които последователно са заемали двата най-важни поста във финансовата сфера. Там името му се свързва с деноминацията, а подписът му и сега стои върху българските банкноти като гаранция за тяхната стойност. Днес Светослав Гаврийски е кандидат за кмет, опитвайки се да докаже, че силата на духа и традицията тежат повече от пропагандната мощ на управляващата жълто-червена коалиция и стадния ентусиазъм по генерала-слънце.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s