Десет въпроса за българската десница

в-к Монитор, 21.01.2005 г.

Темата за политическата десница е сред доминиращите в продължение на години. Стана особено актуална и през последните месеци. Това донякъде е парадокс – постоянните опити да се дефинира дадено политическо течение са характерни преди всичко за лявата политическа мисъл. И все пак, за да се анализират коректно съвременният ни политически живот и процесите в дясното пространство, е редно да се даде отговор на няколко въпроса.

Какво е дясното? Европейската десница възниква непосредствено след Френската революция като нейна реакция и като критика на политическия рационализъм. Свободата, вярата, собствеността, равноправието, справедливостта са ключови понятия и фундамент за десницата. Важен елемент от каузата на съвременната десница е защитата на капитализма и естественото неравенство в обществото, както и борбата с излишната държавно-бюрократична намеса в икономиката.

Чии интереси защитава десницата? В продължение на години в българското обществено мнение са налагани марксистките стереотипи за политиката, според които политическите партии задължително защитават определени съсловни или класови интереси. Докато левицата предпочита да представя обществото и неговата динамика като сблъсък на противопоставящи се икономически интереси (например бедни срещу богати), десницата говори за съперничество на ценности. Ценности, които не зависят толкова от материалното положение, колкото от семейното възпитание, образованието и историческата традиция. Оттам идва и концепцията за „народната партия“, т.е. политическа сила, която защитава интересите на цялото общество, а не на определени групи или общности в него.

Има ли българска дясна традиция? Един от най-големите митове в българската политика е тезата, че българската десница няма сериозни корени и в някаква степен е изкуствено присадена през последните 15 години. Всъщност българският консерватизъм има ярки прояви още преди Освобождението. Неговата традиция продължава и след това в рамките на Консервативната, Съединистката и Народната партии. Българският консерватизъм има и емблематични фигури като Гавриил Кръстевич, Марко Балабанов, Тодор Икономов, Константин Стоилов, Стоян Михайловски, Атанас Буров и много други. Липсата на сериозна християндемократическа традиция от своя страна се дължи на факта, че в европейски мащаб християндемокрацията се налага след Втората световна война, когато по обективни причини България не може да участва в този процес.

Какви са съвременните десни партии? При най-общ поглед в политическия живот на днешна Европа могат да се различат пет основни типа десни партии: либерални, християндемократически, консервативни, аграрни и националистически. От изброените най-спорно е присъствието в тази група на либералните партии. Самите те предпочитат да се дефинират като центристки, а след формулирането на т.нар. социаллиберална идея се придвижват все по-наляво. Присъствието на националистическите движения също е проблематично. На практика като десни могат да се характеризират основно християндемократическите, консервативните и аграрните партии.

Коя е българската християндемократическа партия? Несъмнено най-влиятелната такава християндемократическа партия (включително с международно признание) е Съюзът на демократичните сили. Въпреки това СДС в настоящия момент се намира в остра криза на идентичността. Частичният отказ от собственото минало (управлението на ОДС), нагласите за съвместно управление с НДСВ и ДПС, изчерпването на политическия дневен ред (декомунизация, европейска интеграция) дават основания да се прогнозира, че през следващите години СДС ще напусне дясното пространство и ще се измести в политическия център. В известен смисъл това ще бъде логично, доколкото синята коалиция през 1989-а и в началото на 90-те години възникна именно като либерален проект.

Коя е българската консервативна партия? Случаят е огледален на този със СДС. Без да го е заявявала категорично, Демократи за силна България на Иван Костов е консервативна партия. При нея е налице задължителната елитарност и ясен политически проект. Опитите да се формулира кауза отвъд членството в Европейския съюз и НАТО, еднаквото отношение към левицата и към либералния център, претенцията за изграждане на силни държавни институции са елементи от изграждането на консервативна идентичност.

Коя е българската аграрна партия? Несъмнено това е Българският земеделски народен съюз въпреки неговата раздробеност. Сред многобройните БЗНС-та впечатление правят формацията на Анастасия Мозер и, с някои условности, тази на Георги Пинчев. Но вероятността те да застанат зад ясен проект, а не да продължат да бъдат раздробявани от политическите брокери с всеки изминал ден става все по-малка.

Какви са останалите десни партии? Оценка за останалите партии с претенция за присъствие в дясното пространство е трудно да се даде. И ССД на Стефан Софиянски, и движението „Гергьовден“, и ВМРО засега са много повече параван на други интереси, отколкото политическо представителство на част от българското общество. Разбира се, в бъдеще всяка от тези партии може да извърви свой път на развитие.

Ще се обедини ли десницата?

Предизборните коалиции са по принцип проблематични от гледна точка на идеята за политическото представителство. Една политическа сила трябва да присъства в парламента само ако достатъчен брой хора са й делегирали част от политическите си права.

Това е и смисълът на 4%-ната бариера. Опитът на Надежда Михайлова да включи в обединителния процес множество маргинални политически партии, оглавявани от амортизирани фигури без обществен авторитет и влияние, още в зародиш компрометира целия проект.

Така че независимо дали ще се състои или не обединеното дясно (а с оглед на скандалите в Софийския общински съвет напоследък това става все по-невероятно), българската демокрация не може да спечели нито от него, нито от риторичните упражнения на тази тема.

Има ли бъдеще за десницата в България? Очевидно. Но едва когато спре да се занимава със себе си и се обърне към обществото и неговите реални проблеми. Предстоящото членство в Европейския съюз заплашва кардинално да преобърне живота на българите.

Ако една умерена, но ефективна десница успее да отговори на задаващите се въпроси и предложи реална алтернатива за развитието на страната, енергията както от предимствата, така и от разочарованията от европейското членство ще бъде превърната в градивна сила. Ако това не стане, България ще затъне в блатото на крайно десния радикализъм или на не по-малко опасните леви утопии.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s