На Балканите предстои ново прегрупиране на геополитическите играчи

в-к Пари, бр. 249 (2711), 22.12.2000 г. (на немски: Auf dem Balkan steht eine Umgruppierung der geopolitischen akteure bevor. – In: Wirtschaftsblatt, febr. 2001, No 2, 10 Jahrang)

Спечелването на лиценза за втори GSM оператор в България от гръцката компания ОТЕ беше отдавна очаквано. Въпреки това наблюдателите останаха изненадани както от размаха на съседите /дадената от тях цена надмина и най-смелите очаквания/, така и от благоразположението на правителството към тях. Още няколко примера от последните месеци ясно показват, че на Балканите предстои ново прегрупиране на геополитическите играчи, ключова роля в което ще играе България. Последният от тях е изхвърлянето на турската фирма Румели-Телсим от търга, но преди него е задължително да се отбележат, от една страна – даването на национален телевизионен далекосъобщителен лиценз на гръцката медийна групировка Антена и, от друга – разводът с най-големия турски инвеститор в България – изпадналия в сериозни финансови затруднения Джейлан холдинг. Към това, разбира се, трябва да се прибавят и дипломатическите скандали с Анкара, ярко контрастиращи с добрите сигнали, които българското външно министерство си размени с гръцкото.

Всички тези събития отново повдигнаха един проблем, който напоследък стоеше встрани от вниманието на медиите и обществото: липсата на ясно изразена

ГЕОПОЛИТИЧЕСКА КОНФИГУРАЦИЯ
на Балканите. Докато в Европа от векове съществуват държави геополитически центрове и държави геополитическа периферия, нито една страна на полуострова не демонстрира готовност да се примири с второстепенна роля. Положителният ефект от това обаче е повече от съмнителен, най-точният пример за което е съдбата на съседна Югославия.
При запазване на тази система на децентрализация полуостровът е заплашен от непрестанно възпроизвеждане на военните конфликти и мафиотските противопоставяния, които характеризират най-новата му история. Единственият възможен изход от положението е част от страните /включително България/ да се откажат от амбициите си за регионална хегемония, като се задоволят да консумират благоденствието, което съответно държавите център ще трябва да създават. Естественият въпрос, който изниква при това положение на нещата, е: кои са страните с реална възможност да се превърнат в геополитически център на региона.
Единствените, които разполагат с необходимия политически, финансов, военен и дори културен ресурс за това, са Гърция и Турция. Големият геополитически въпрос пред България е: коя от от двете страни трябва да избере. Отговорността на този избор става още по-голяма, като се вземе предвид, че за разлика от другите периферни страни поради географското й разположение България е незаменим елемент от всяка потенциална геополитическа конфигурация и нито Атина, нито Анкара биха могли да доминират, без да привлекат към себе си София.
Последните няколко години създадоха илюзията, че в борбата за регионално надмощие Турция многократно е изпреварила своята западна съседка. В подкрепа на подобна теза говореше преди всичко разпадането на Югославия, а заедно с това и на традиционната православна ос Белград – Атина. Оста, която Анкара се опита да й противопостави, напълно съвпада с пътя на коридор N 8: Тирана – Скопие – София, плюс Косово, независима Черна гора и Босна и Херцеговина, или, казано по друг начин, това е геополитическа конфигурация по хоризонтала. Паралелно с това в зони на силно турско влияние се превърнаха Близкият изток и Средна Азия, населението й достигна 70 млн. души, а брутният й вътрешен продукт – 500 млрд. USD. Това придаде на страната самочувствие на регионална суперсила. Напоследък обаче и край Босфора, и в столиците на останалите балкански държави, и в Брюксел и Вашингтон политиците и наблюдателите все по-ясно започнаха да различават обратната страна на медала.
Преди няколко седмици, Турция беше разтърсена от

ТЕЖКА ФИНАНСОВА КРИЗА
важни елементи от която бяха изпадането на Джейлан холдинг в несъстоятелност и поставянето на над десет банки под особен надзор. Изплашени от това, чуждите инвеститори в страната изтеглиха над 7 млрд. USD от икономиката, лихвата скочи до незапомнените 1700% и цената на акциите на фондовата борса се срина. В резултат от събитията в страната отново се появи призракът на евроскептицизма /в публичното пространство се появиха конспиративни теории, според които, че кризата умишлено е предизвикана от Брюксел, за да откаже Турция от стремежа й за членство в съюза/, а заедно с него и настроения срещу международните финансови институции. Въпреки че кризата беше частично овладяна, на срещата на ЕС в Ница беше нанесен нов тежък удар, който заплашва да извади от равновесие правителството в Анкара. Докато към страните от Централна Европа, поканени за преговори /в това число България, Румъния и Кипър/, беше демонстрирано изключително благоразположение, по отношение на Турция единствено беше препотвърден неясният й статут на кандидат за членство. В турското общество отново бяха събудени страховете, че ЕС ще остане християнски клуб, а следователно и затворен за Анкара.
В абсолютен контраст с проблемите на Турция Гърция, която през последните години често беше гледана с недоверие от Запада, става все по-стабилна икономически, по-европейска от гледна точка на културата и националния си манталитет и по-значима в качеството й на регионален геополитически играч. Най-добрият аргумент в полза на това твърдение е икономическата експанзия, която частни и държавни гръцки компании успешно реализират на Балканите. Така например ОТЕ, която вече е в челната десетка на европейските телекомуникационни компании, фактически контролира румънския и сръбския телеком, има лиценз за мобилен оператор в Албания, Румъния и България и се спряга като най-сериозния кандидат за покупката на БТК и македонския Мактел. Едновременно с това тя е направила сериозни инвестиции и в Украйна, Армения и Йордания.
Смята се, че експанзията на ОТЕ е част от грандиозен план на гръцкото правителство и едрия бизнес в родината на демокрацията, за превръщането на страната в

ИКОНОМИЧЕСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР
на Югозападна Европа. По отношение на България това включва овладяването на три ключови за стопанския и политическия живот сектора: медиен /Нова телевизия, радио Експрес и евентуално вестник/, телекомуникационен /втория GSM оператор и БТК/ и банков /ОББ, като тук беше допуснат единственият провал в стратегията досега при приватизацията на Булбанк/. Отделно от това се очаква засилен гръцки интерес към отделни инфраструктурни проекти в България, който ще се засили с наближаването на олимпиадата в Атина и огромните парични потоци, които ще привлече.
Въпросът е ще спечели ли, или ще изгуби България от новата първостепенна роля на Гърция в региона. Ако българското общество изостави настрана нереалните си амбиции за балканско надмощие и ако постигне консенсус около превръщането на страната си в периферна от геополитическа гледна точка, но икономически благоденстваща в средна европейска държава, то отговорът без съмнение е: Да. И тъкмо на осъзнаването на този факт се дължи безкомпромисната позиция по отношение на Турция и Русия /държавите, чиито интереси влизат в най-остро противоречие с европейските амбиции на България/, която правителството на Иван Костов демонстрира напоследък.
Наред с Гърция и България едни Балкани с геополитически център Атина биха включвали още Македония, Сърбия, Черна гора и евентуално Румъния. В този ред на мисли историческото помиряване на Сърбия и България може да се превърне в

ДВИГАТЕЛ НА ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА
на Балканите. За полуострова то би изиграло роля, сравнима с тази на френско-германското партньорство за историята на европейското обединение.
Четириъгълникът на устойчив просперитет /Атина – София – Белград – Скопие/ или Балканите на коридор N 10 има едно голямо предимство. В културно отношение тези страни стоят най-близко до Централна Европа и сравнително лесно биха били приети в ЕС. Така регионът, без да губи своите специфики, би завършил мъчителния си, продължил векове, поход на Запад.

N.B. Една доста стара статия, с много от постановките в която вече не съм съгласен. И все пак в името на всеобхватността добавям и нея.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s