Новите млади във и около политиката

в-к Демокрация, г.XI, бр. 235 (3381), 12.09.2000 г.

Резултатите от местните избори миналата година отново поставиха на дневен ред един въпрос, който по принцип не присъства в достатъчна степен в публичното пространство. Установяването на факта, на коя социална и възрастова група принадлежат загубените от СДС близо 1 милион гласа, се оказа жизненоважно както за управляващата партия, така и за политическата система въобще. И най-бегъл поглед ясно показва, че в местния вот не участваха предимно жителите на големите градове, хората с висше образование и най-вече младите.

Закономерността на казаното дотук личи от това, че открай време ролята на младежите в политическия живот продължава да е периферен проблем за големите политически лидери. И всичко това във време, когато значението на младите хора за бъдещето на политическия елит е огромно и нараства непрекъснато.

Изключително трудно е да се установи горната възрастова граница на категорията младежи. Все пак може условно да се приеме, че младежите са тази част от обществото, която през зимата на 1989-1990 г. все още не е била завършила гимназия (около една пета от пълнолетното население на страната). От тази хипотеза могат да се направят три по-важни извода.

С всяка изминала година общият брой на хората, които могат да се поставят в категорията младежи, нараства. Това е процес, който ще продължи чак до появата на съпоставимо с падането на комунизма социално събитие (вероятно приемането на България в ЕС) и ще придава все по-голяма тежест на борбата между отделните партии за спечелване на младежкия електорат.

На второ място, младите хора нямат реален спомен за епохата на тоталитаризма и съдят за нея не от личен опит, а от разказите на близките си, от медиите и дори от историческите изследвания. Това е причината младежкият електорат да не откликва на послания, базирани на антикомунизма и още по-малко на посттоталитарната носталгия.

Третото важно следствие, на което също рядко се обръща внимание, е, че хората, спадащи към категорията младежи, никога не са работили, нито участвали в обществения живот в условията на централизирана държава и непазарна икономика. Поради това те са много по-инициативни и предприемчиви, способни са на радикални решения и поемане на рискове. С агресивното си поведение на пазара младите лесно изпреварват своите по-възрастни съграждани и нерядко едва излезли от университетите младежи имат по-високи доходи от своите работили цял живот родители.

Днес, макар и малцинство, тъкмо младите хора са тези, които масово говорят английски, имат достъп до Интернет, гледат CNN, Euronews, MTV и често пътуват в чужбина. С това те помагат на България да съхрани европейската си идентичност и я задържат в рамките на модерността и извън границите на Третия свят. Така сформиралото се „европейско малцинство“ е тази социална група, мобилизирането на която ще бъде залог за обществената адекватност на политическия елит.

Усетили по-рано това, някои организации дадоха ясна заявка, че преимуществено ще разчитат на младежкия електорат, с което се превърнаха в най-динамично развиващите се политически субекти през последните години. Естествено става въпрос за ВМРО и „Гергьовден“, откритията на местните избори, които имат всички шансове успешно да се укрепят на голямата политическа сцена. Затова интерес представлява кое в посланията им кара младите да заявяват подкрепата си за тях.

За да се отговори на този въпрос, трябва да се кажат още няколко думи за спецификата на групата и за онова, което я прави различна от поколенията преди нея. Преди всичко за пръв път в съвременната история (и това е факт от европейски и световен мащаб) младите хора не са нито бунтари, нито „сърдити“. Те не просто не отричат съществуващите обществени порядки, а се чувстват удобно да възприемат днешния свят като ожесточено състезание между различни идеи, енергия и професионализъм. Повече от всякога в съвременното общество не се поставя знак на равенство между възраст и авторитет и повече от всякога младите се чувстват по-подготвени от поколението на своите родители да ръководят стопанския, политическия и културния живот на страната. Те уважават преди всичко силата и конкуренцията и се ужасяват от възможността за социална уравниловка. През последните години „мутрите“ бяха окончателно детронирани от върха на социалната стълбица в обществото и на тяхно място се появиха

новите млади

– интелигентни, агресивни и дори цинични, печелещи наистина много пари.

В тази ситуация съвсем естествено възможността партия извън дясното пространство да привлече дори част от т. нар. европейско малцинство е незначителна. С особена сила това важи за БСП, която понесе силни негативи през 1997 г., с които още дълго време (поне сред младежите) няма да може да се справи. Единствените политически платформи, които кореспондират със света на новите млади, твърдо стоят на дясно от центъра. Търсене на умерения консерватизъм непоставящ под съмнение европейската ориентация на България, е посланието, което хората между 20 и 30 години желаят да чуят и ВМРО и „Гергьовден“ им го дават с пълни шепи.

В случая е важно да се разбере, че търсенето на по-дясна алтернатива на досегашната „младежка партия“ СДС е в началото си и възможността тя да бъде открита до изборите догодина е малка. Тоест дори ВМРО и „Гергьовден“ да успеят самостоятелно да преодолеят парламентарната бариера, те няма да се превърнат в легитимен представител на избирателите под 30 години. В случая с ВМРО това се обуславя и от липсата в организацията на изявен млад лидер, с когото тези избиратели да могат да се идентифицират.

Друга политическа сила, на която специално трябва да се обърне внимание, е младежката организация на СДС. Благодарение на авторитета на управляващата партия, от която пряко зависи ситуацията в България, МСДС дълго време беше притегателен център за много желаещи да се занимават с политика младежи. За това естествено спомогнаха и летящият старт, който синята партия направи сред младите българи през зимата на 1997 г., и популярните лица, които тя лансира и с които мнозинството млади се идентифицираха (преди всичко президента Стоянов).

След тригодишно управление обаче симпатизантите на СДС са уморени и демотивирани и тези чувства се пренасят и върху младежката организация. МСДС не остава встрани и от проявите на клиентелизъм и междуличностни противоборства, които допълнително разклащат позициите му.

Въпреки това перспективите пред сините са сравнително добри най-малкото заради факта, че МСДС е организацията, вкарала най-много млади хора в структурите на държавното управление, и че не съществува риск след изборите догодина тя да остане без политическо представителство в парламента. Във всеки случай успехът на МСДС ще е пряко следствие от излизането на организацията под светлините на прожекторите и изграждането на нов, донякъде дистанциран от „голямото“ СДС образ на структура, стояща по-вдясно от центъра и изповядваща ценностите на неоконсерватизма.

Разбира се, наред с това съществуват още много неща, които, една разчитаща на младежкия електорат политическа сила трябва да направи. Сред тях най-важно е включването в дебата за икономическата политика, като тук трябва да се наблегне върху борбата с корупцията, намаляването на данъците, облекчаване на условията за малък и среден бизнес. Абсолютно погрешно е в борбата за привличане на младежкия електорат да се използват послания от социалната сфера. Не на последно място, важни са още и отварянето на организациите към структурите на гражданското общество и постигането на максимална прозрачност за процедурите при взимането на решения в тях.

В заключение е добре да се отговори на въпроса: какво ще спечели политическата сила, привлякла към себе си младия електорат. Наред с по-добрия имидж, адекватността є в контекста на европейския дебат и гаранцията за политическо дълголетие тя ще получи още две големи предимства пред своите опоненти.

Най-напред партията, която владее младежите, ще е в състояние да наложи своята теза във всеки стратегически за бъдещето на страната дебат независимо от първоначалните нагласи в обществото. Най-ясно това пролича по времето на косовската криза, когато СДС, облягайки се предимно на младите, успя да овладее първоначалния шок и да преутвърди цивилизационния избор на България.

И накрая, младите хора са тази социална група, която единствено може да придаде общонационално значение на всяка форма на граждански процес. Затова и както показаха последните три години, всеки опит за извънпарламентарна борба, без в нея да се включат студенти и младежи въобще, е обречен на неуспех. Тук е мястото да се припомни, че тъкмо студентите легитимираха гражданското неподчинение в края на Виденовото управление и бяха ядрото на едномесечните протести, които поставиха новото начало пред България.

Реклами
Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s