Задава ли се нова Ялта?

 в-к Демокрация, г.XI, бр. 218 (3364), 22.08.2000 г.

През последните месеци българският политически живот е разтърсван от шумни скандали и „разкрития“, насочени най-вече срещу стабилността на изпълнителната власт. По една или друга причина при всеки от тези случаи беше забърквано и името на Русия или поне имената на хора от бившите спецслужби, чиято здрава връзка с някогашния КГБ не подлежи на съмнение. Своеобразен връх в ескалацията на напрежението стана безпрецедентно острата декларация на руското външно министерство, с която двустранните отношения между София и Москва като че ли бяха подложени на опит да бъдат върнати в състоянието им от времето на газовата война преди две години. В медиите се прокраднаха позабравени обяснения за световната конспирация и бе направен опит отново да се подложи на дебат радващият се на генерален обществен консенсус цивилизационен и геостратегически избор на страната. Бързо и като на шега България заживя в очакване на реализирането на някакво поредно Ялтенско споразумение

което да върне православните страни от Югоизточна Европа в руската сфера на влияние.

В своя подкрепа привържениците на тезата за повторно преразпределяне на света на зони на влияние сочат преди всичко спечелването на властта от Владимир Путин в Русия и опитите му да преутвърди ролята на Русия като първостепенен фактор в глобалната политика. В този контекст може да се постави и рязката смяна на позициите на Кремъл към Югославия напоследък. Дълго администрацията на Елцин си позволяваше открито да подкрепя режима на Милошевич, съзнавайки, че се самоизолира и застава на рано или късно губеща позиция.

В последно време обаче президентът Путин отправи сигнали към опозицията в Белград, че е готов да є окаже подкрепа по пътя към властта. Това в съчетание с медийните атаки срещу прозападно настроената централна власт в България и Румъния и активизирането на руските лобита в София и Букурещ като че ли възстанови стария статут на Русия в региона.

Да се твърди обаче, че САЩ и Русия са извадили от нафталина Ялтенските споразумения и отново са изчислявали в проценти влиянието си където и да е, е наивно и неточно. Преди всичко днес международните взаимоотношения се регулират по съвсем различен начин, отколкото преди половин век, а и дори да се приеме, че подобна договорка е възможна, с наближаването на края на мандата му възможностите на Бил Клинтън да поема дългосрочни политически ангажименти от името на Америка са пред изчерпване.

В такъв случай все пак остава въпросът: на какво се дължи активната дейност на

руската „пета колона“ в България напоследък. Възторгът от успеха на Путин в Русия и масовото навлизане на хора от някогашния КГБ в управлението окрили и кръговете на бившата Държавна сигурност в България, които също дадоха заявка за участие във властта. Чувствайки все по-активна подкрепа от страна на Кремъл, те изоставиха традиционната си предпазливост и излязоха под светлината на прожекторите. При все че удивлява със смелостта си, този ход като че ли не е съвсем премерен.

В същото време трябва да се вземат под внимание и резултатите от предстоящите избори в САЩ. Един евентуален триумф от страна на Републиканската партия, респективно на нейния кандидат Джордж Буш, би поставил Балканите, в това число и България, в доста деликатно положение. Изграждането на противоракетен щит и бъдещата изолационистка политика, предвиждани от Буш, дават значителни основания на неговия опонент да го обвинява в това, че живее все още в годините на студената война. Това на практика ще доведе до ново изостряне на отношенията между Русия и САЩ, което автоматически вкарва страната ни в една своеобразна „сива зона“. Този факт неминуемо поставя въпросителна пред водената вече три години от българското правителство прозападна външна политика, като има реална опасност Москва да възстанови контрола си върху Балканите и „цивилизационният избор“ просто да не се случи. С други думи, българското общество отново е изправено пред дилемата, пред която стоеше и в началото на века, с тази разлика, че сега има много повече пространство за маневриране и възможности за взимане на самостоятелни решения.

Публикувано на Статии. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Задава ли се нова Ялта?

  1. Прочетох току-що вашия материал 8 лъжи за Иван Костов. Много ценен материал! Има още нещо в което обвиняват Костов често и си мисля, че бихте могъл да отговорите и на него – Костов продаде рафинерията на Лукойл и сега маме монополни високи цени на горивата! Ще се радвам да чуя отговора! Бъдете здрав!

Оставяне на отзив за Тодор Тодоров Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s