Що е то смислена коалиция и има ли тя почва у нас?

в-к Седем, бр. 4 (297), г. V, 28.01–03.02.2009 г.

Винаги съм минавал за краен десебар. Харесвал съм ясните политически граници, силните послания и смелите действия, дори тогава, когато минават отвъд добрия тон, за да хвърлят камък в политическото блато. Големият политик – казвал съм винаги – е този, който не просто умее да формулира каузи, но и не се страхува да ги отстоява в политическата битка. Големите политици са големи, не защото притежават разточителни рейтинги, а защото са понесли много бой. А и са понатупали някой и друг свой опонент.

Защото сме консерватори

в-к Седем, бр. 2 (295), г. V, 14–20.01.2009 г.

Когато в края на миналата година се появи брошурката на все още министър-председателя на България Сергей Станишев, носеща претенциозното заглавие “Защото сме социалисти”, тръгнах по книжарници и сергии с намерението да си я закупя. Воден от професионални задължения, а не от личен интерес, какъвто, ей Богу, социализмът трудно би могъл да породи у мен.

2008-ма размести политическите пластове

в-к Седем, бр. 51 (292), г. V, 17–22.12.2008 г.

Има години, в които политическите пластове се разместват и рязко променят хода на историята. За България такава беше 1989-та – годината, която започна с новогодишно обръщение на Тодор Живков и завърши с рухването на Берлинската стена. Ако през лятото на 89-та някой беше пророкувал, че година по-късно няма да има БКП, няма да има Народна република, няма да има СИВ, Варшавски договор, Съветски съюз, КПСС, КГБ и дори Купа на Съветската армия, той със сигурност щеше да бъде вкаран в лудница.

ДАНС, Ковачки и ментетата

в-к Седем, бр. 48 (289), г. V, 26.11–02.12.2008 г.

Харесва ми да съм рязък с управляващите и особено със социалистическата партия. Преди време водех едно тв предаване в една телевизия с предимно червена аудитория. Там постоянно звъняха зрители и ме обвиняваха в пещерен антикомунизъм. Предаването беше спряно преди да успея да формулирам отговора си, че тъй като комунистите ни са пещерни, е неизбежно битките с тях да се водят по правилата от меднокаменната епоха.

Имало едно време една държава…

в-к Седем, бр. 46 (287), г. V, 12–18.11.2008 г.

От рухването на Берлинската стена за трети път ни управляват бившите комунисти и по всичко изглежда, че за трети път страната ни ще затъне в икономическа криза. Вече съм имал възможност на страниците на вестник “Седем” да кажа какво мисля за икономическите експерти на левицата и въобще за тройния буламач, който ни управлява. Някак мен БСП въобще вече не може да ме учуди, колкото и талант да проявява в демонстрацията на управленската си бездарност.

Годината на Русия в България

в-к Седем, бр. 37 (278), г. V, 10–16.10.2008 г.

През 2008-ма година се навършват точно сто години от обявяването на българската независимост. По този повод президентът Първанов, премиерът Станишев, Доган, Слави, народният професор Божидар Димитров и всички останали дежурни по патриотичната част вече нервно загряват на тъч линията, защото по повод празника ще трябва да се усвояват много средства. В тарапаната те дори пропуснаха да поканят за честването коалиционния си партньор и бивш цар, който комай единствен има някакво основание да се пуйчи на първия ред – не по свои, а по дядови заслуги. Това обаче е друга тема…

Синият балон

в-к Седем, бр. 41 (282), г. V, 08–14.10.2008 г.

От пролетта насам България се тресе от скандали. В МВР, ДАНС, еврофондовете, инфраструктурните проекти, земеделските производители, газта, топлофикациите и т.н. и т.н. Една след друга гърмят бомби, всяка от които достатъчна да свали кабинета в случай, разбира се, че бяхме нормална държава. И опозицията, макар и “слаба”, използва всеки такъв случай да атакува правителството. ДСБ компетентно, но предсказуемо, ГЕРБ несръчно, но упорито, Атака популистки, но страстно… Дори и малките партийки в парламента, доколкото им позволяват силите, атакуват управляващите. Защото правителство безпомощно и некадърно като това на Станишев е мечта за всяка една опозиция по света.