Излезе новият брой на “Християнство и култура”

Излезе новият 68-ми брой на сп. Християнство и култура”, една от малкото територии в българската публичност на истинско християнско осмисляне на съвременната култура във всевъзможните й аспекти. В този брой е публикувана и моята статия “Европа между икономическата криза и кризата на идентичността”, в която се опитвам да дам една консервативна (предполагам, че немалко читатели ще я нарекат и реакционна) гледна точка към ситуацията днес в Европа, към това какво ни въвлече в нея и към това, какво може да ни извлече обратно. С настоящия коментар, скромно се опитвам да привлека Вашето внимание към броя.

1 февруари 1945 г. – 1 февруари 2012 г.

През леденостудения 1 февруари 1945 г., т.нар. Народен съд произнася смъртни присъди над трима бивши регенти (сред тях и княз Кирил), 22-ма бивши министри, 67 бивши членове на парламента, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветника. Още същата нощ, навързани с вериги, осъдените са откарани до една изровена от паднала бомба дупка на Централните софийски гробища. Наредени до дупката осъдените представители на българския елит са разстрелвани един по един като телата им са изхвърляни в дупката. Световноизвестният лекар проф. Александър Станишев е принуден да констатира смъртта на всеки един от убитите 146 души. Накрая, когато всички вече са мъртви – убиват и него, с куршум в главата, както е коленичил над последния разстрелян. Когато работата е свършена, трапът е зарит със сгурия. Започва 45-годишния период на комунистическата диктатура, която ще откъсне България от Европа и ще пропилее живота на няколко български поколения.

Не само за консерватори

в-к Седем, бр. 5 (???), г. IX, 02–08.02.2011 г.

Българската образователна система е резюме на всички неудачи на изгубилия компаса си български преход и още повече на 45-годишния предходен период на властване на нискочелия, провинциален (не в географско-административен, а в културологичен план) и ограничен комунистически т.нар. “елит”. Като важен елемент на образователната система българските висши училища рядко правят изключение и за жалост в тях е много по-вероятно да срещнеш изнервени от ниското заплащане и административния натиск “научни работници”, отколкото това, което сме свикнали да наричаме интелектуалци и най-общо хора на духа.
Разбира се, обаче има и изключения.

За православието и демокрацията

в-к Седем, бр. 28 (372), г. VIII, 14–20.07.2010 г.

Българската политическа действителност е смешна, досадна и отблъскваща. Българските политически партии в голямата си част са мародерски котерии с основна цел да преразпределят публичен ресурс в посока на собствените си бизнес другари. Българският политически дебат е на махленско ниво – в най-добрия случай нещо като спор между общественички блондинки за това кой в поредния Big Brother трябва да остане и кой да бъде изгонен. В идеен план българската левица наподобява на самодейна група баби, народни певици от село Сирищник, а българската десница (в голямата си част) – на футболен фенклуб някъде от крайните квартали на столицата.

Quo vadis ГЕРБ?

в-к Седем, бр. 4 (???), г. VIII, 27.01.2010 г.

Измина половин година от последните парламентарни избори и политическата ситуация започна да се връща в нормалното си русло. След похвални усилия в някои области и странни решения в други, рейтингите на правителството, премиера и управляващата партия се свиха в рамките на нормалното (същите каквито бяха 6 месеца след създаването на правителството на Виденов, 6 месеца след създаването на правителството на Костов и 4 месеца след това на Сакскобургготски).

Изборите минаха. А сега?

в-к Седем, бр. ? (?), г. VII, 9–15.09.2009 г.

Изборите минаха и е време за равносметка. Първият извод е добър – ДСБ оцеля. Оцеля въпреки поредицата от скъпоплатени кампании, целящи да окалят каквото могат и да внушат на избирателя, че това е партия, обречена да умре. Оцеля за разлика от други, далеч по-мощни във финансово отношение проекти, включително разполагащата на практика с неограничен ресурс бизнес-коалиция “Лидер”. И не на последно място, ДСБ оцеля за разлика от партията на бившия цар, който преди едно десетилетие попиля десницата с една странна смесица от монаршеска харизма, популизъм и обещания за почтеност.

Един цвят: Синьо

в-к Седем, бр. 11 (304), г. V, 18–24.03.2009 г.

Докато сутринта в петък, 13-и, председателите на ДСБ и СДС подписваха споразумение за общо явяване на изборите, един от репортерите пусна майтапа, че сме свидетели на чудо духът се връщал в тялото. Шегата тръгна по редицата от тъмно- и светлосини депутати, партийни лидери, журналисти, оператори, фотографи и обикновени сеирджни и видимо повдигна настроението в залата.